Георги Николов е дългогодишен фермер. Стопанството му е във Вълчитрън, Плевенско. Гледа 120 животни, от които 80 дойни крави.

Georgi Nikolov - Fermer.BG


- Г-н Николов, 2013-а е поредната и вече последна крайна година за привеждане на фермите съгласно европейските изисквания. Вчера излезе информация, че 33 000 ферми в страната ще трябва да затворят врати от 2014-а година. Вие изпълнихте ли всички изисквания и колко от колегите ви няма да се справят?
- За моята ферма мога да кажа, че приключих с дейностите. Фермата е първа категория, изпълних изискванията и на Нитратната директива. Не мога да кажа колко колеги няма да успеят. Беше трудно когато прегогваряхме с министерството и имаше колеги, които ме обвиняваха, че се застъпвам за малките ферми да им се даде шанс с 2-годишна дерогация. Постигнахме го, но тази година е наистина последната. Който е искал, е имал възможност да преведе фермата си според изискванията и би трябвало вече дейностите на животновъдите да са към края си. Две години са достатъчно време за един фермер да се справи – да вземе кредит и да направи необходимите ремонти. Но, който не е имал желание, нищо не е направил.


- Желание със сигурност имат всички, но не опира ли въпроса до достъп до финансиране, включително и до мярка 121, а и до възможност да се правят проекти?
- Много дълго време агитирах всички фермери от страната да правят проекти по мярка 121. Много от тях, обаче, отказваха с аргумент, че чакат да се увеличи процентът на безвъзмездна помощ. Тогава беше 80%, сега падна на 50% плюс още 10%, ако става проектът е на млад фермер или стопанството е в нитратно уязвима зона или в необлагодетесттван район. Въпреки това имаше възможност да се направи проект и съответните реконструкции. ДФ „Земеделие” работеше и сега също работи много добре. Не бяхме доволни когато ДФЗ беше като ядрено-ракетна площадка на НАТО и никой нямаше достъп. Сега, независимо от партийната принадлежност, експертите на фонда работят както трябва. И всеки фермер можеше да отиде, да пита и да започне да работи.
Казвате, че 33 000 ферми ще трябва да затворят. Нека първо да разберем по колко крави има в тези ферми. Само в землището на Вълчитрън, където работя и живея, има 5 ферми с по 4-5 крави и те наистина нищо не са направили, за да станат наистина стопанства.


- Да разбирам ли, че това е вид прочистване на сектора?
- За да говорим за ферма, трябва тя да отговаря на определени критерии. Но, на мен много ми тежи ситуацията с колегите от планинските райони. В района на Кърджали, например, фермерите имат по 10-15 крави. Хората са бедни, нямат възможности за инвестиции, а освен това млякото в тези райони се изкупува на по-ниски цени. Млякото от фермите от първа категория се изкупува по 60-65 стотинки – за първи път тази година цената не е свалена през лятото, за останалите цената е 40-45 стотинки. Много пъти съм казвал, че не бива преработвателите да изтъкват с какво храним кравите през лятото и с какво през зимата. За нас е важно да има постоянна изкупна цена, за да можем и ние да планираме кога и как да купуваме техника или фуражи, чиято цена продължава да расте и в момента е 72 стотинки за концентриран фураж. В другите държави с парите за 1 литър произведено мляко можеш да купиш 2 килограма фураж.


Категоричен съм, че трябва поне хората от планинските райони да бъдат спасени. Малките ферми там трябва да продължатт да съществуват. Да, ние имаме повече техника, по-модерни доилни апарати, но в никакъв случай не съм съгласен, че качеството на млякото, произведено в малка планинска ферма е с по-ниско качество.


- Всъщност, обществена тайна е, че мандрите изкупуват все по-малко мляко...
- Очаквам работата по темата да продължи. Бяхме постигнали договореност да бъде спряно производството на млечни продукти, които не са от истинско мляко. 251 са мандрите в България към края на 2012 година, квотата на страната е около 1 милион тона мляко – въпросът е след като 50 мандри могат да преработят това количество мляко, другите с какво работят. У нас няма толкова ферми, колкото са мандрите – има нещо нелогично в това.


Смятам, че фермерите можем да намерим начин за работа, ако продължи да се развива идеята на проф. Марин Тодоров от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян. Става въпрос за това фермерите да имат възможност да преработват част от собственото мляко в минимандри. Много фермери проведохме срещи с производител от Пловдив, който вече работи по този начин. Това ще ни даде възможност от една страна да преработваме част от млякото, от друга – да дадем възможност за българския потребител да консумира наистина качествено сирене. Много хора от централната част на Северна България вече ме питат кога ще започна да произвеждам, те са готови да идват на място, за да си купят натурална продукция.


- Подкрепяте ли протестите на част от животновъдите?
- Повечето колеги сме категорични – не бива селското стопанство да е партийно оцветено. В този сектор трябва да работят добри професионалисти. Ако се случи това, което чувам от страната, да започне „чистка” в областните структури на чисто партиен принцип с назначения на неспециалисти, тогава ще имаме основание да протестираме.


- Как го виждате при условие, че вие продължавате да сте разделени в сектора? Защо вие лично излязохте от всякакви браншови организации?
- Личните ми аргументи са, че не може всеки да иде в съда, да регистрира сам асоциация и да претендира за национално представителство. Не може и браншова организация на производители да се прави от хора на държавни длъжности в земеделието. Много са в страната асоциации, зад които практически не стои никой. В момента единствената асоциация, зад която има реални фермери, е сливенската говедовъдна асоциация. Водил съм разговори с асоциациите от Враца, Ловеч и Габрово и всички сме категорични, че трябва спешно да бъде приет Закона за браншовите организации. Крайно време е да имаме този закон. Само така може да има обединение и в нашия сектор, а само ако сме единни можем да постигаме целите си.


- Какви са амбициите ви за близко бъдеще?
- Тази година беше сравнително добра, имаше паша за животните, количеството мляко, което добиваме, е с много добро качество, изкупната цена е добра. Вече започнах работа по изграждането на нова ферма за елитни животни. Тя ще е за 40 елитни животни в млекодайно направление. По-далечната ми амбиция е, ако синът ми остане да работи тук, да изградим ферма и в месодайно направление, в което да отглеждаме животни от породите Абърдийн и Сементал.

Разговаря Ваня Кюрчева
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!