Георги Милев е зърнопроизводител от Плевенски регион, член е на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и председател на регионалната структура на НАЗ в Плевен. Репортер на Фермер.БГ разговаря с Милев за предстоящата сеитбена кампания, равносметката за отминаващата стопанска година и темата за обратното начисляване на ДДС при търговията със зърно.

 

Георги Милев

 

Г-н Милев, как върви подготовката за есенна сеитба в Плевенско?
Всички се подготвяме за сеитба, доколкото това е възможно. В северната част на Плевенска област сушата е сериозна, което определено затруднява подготовките. В южната част на областта имаше частични превалявания, което значително подобрява условията за работа на фермерите. Колегите вече започнаха със сеитбата на рапица. Сухата почва затруднява сеитбата, но на някои места стопаните вече сеят и се надяват на дъжд. В цялата област тече масовата подготовка за сеитба на площите, освободени от културите от стопанската 2013 година.

 

С какви добиви приключвате стопанската 2012/2013 г.?
Добивите в региона са доста различни. Причините са и метеорологични, и технологични. Между 220 и 300 кг/дка слънчолед се жъне в Плевенско. Добивите при царевицата варират в диапазона от 600 до 1 000 кг/дка. Като цяло от реколта 2013 сме доволни, но цените са много ниски. Само един пример - при добив от 600 кг/дка царевица фермерът е на загуба от 20 лева на декар.

 

Очаква ли се в региона стопани да се откажат от бизнеса? И ще има ли намаляване на площите с есенници в област Плевен?
Не, намаляване на площите няма да има, не се очаква и отказ на фермери от бизнеса. Както знаете, в природата нищо не се губи и празни пространства няма – ако някой се откаже, друг веднага ще заеме мястото му. По отношение на отказ от конкретни култури – възможно е колеги от Южна България, например да се откажат от рапица, защото знаете, че тази година беше трагична за тях и на много места реколта от раица изобщо нямаше. В Плевенска област очаквам площите с рапица тази есен да са приблизително същите като през миналата стопанска година – ако има някакво намаление на площи, то ще е съвсем незначително. Големият отлив и сериозното намаляване на площи с рапица имаше през миналата есен – фермерите са много предпазливи вече с тази култура.

 

Мислите ли за промяна в сортовата структура в региона?
Не, на този етап нямам информация колеги да започват ново производство. Регионът е подходящ за отглеждане на традиционните зърнени култури. Но определено има идеи в посока на разнообразяване – като отглеждане на лимец, например, но това определено няма да е тази година.

 

В предварителния разговор съобщихте, че УС на НАЗ се събира на заседание, в което един от акцентите ще е несъгласието ви с механизма обратното начисляване на ДДС. Аргументирайте се.
Вече много пъти коментираме, включително и в пубчличното пространство, защо сме против. Първо, защото с обратното начисляване на ДДС 20% от оборотните ни пари ни веднага ще изчезнат. Против сме и защото не се мисли за периферията, която обслужва земеделието – оборотите на много от тези фирми ще намалеят 5-10 пъти. Причината е в това, че големите производители ще се ориентират към външни пазари в Европа, където няма да се плаща ДДС. Това означава, че периферният бизнес остава без клиенти, тоест без оборот, защото фермерите ще предпочетат да купуват директно от Германия, например, или от Румъния. Всъщност, аз не знам какви точно са положителните ефекти от обратното начисляване на ДДС – към момента никой не е изяснил ясно и точно този въпрос. Ние виждаме и споделяме негативните моменти, но никой досега не ни е оборил и не ни е казал кои са положителните страни на този механизъм.

 

Спиране на измамите с ДДС, например.
Единственото, което чухме, е че 700 милиона лева ДДС щели да влязат в хазната, защото сега имало измами. Ами, нали възстановяването на ДДС се прави в съответната Данъчна служба. И схемата е публично известна. В този смисъл, един от аргументите ни „против“ обратното начисляване на ДДС е именно, че не смятаме, че по този начин ще бъдат стопирани измамите с ДДС. Напротив – според нас по-скоро измамниците ще „минат“ между нашите доставчици и нас, производителите. Много са аргументите ни „против“ промените – в крайна сметка ще бъдем ощетени най-сериозно от това, че оборотните ни средства ще са с 20% по-малко. Това означава, че ще трябва да теглим кредити. 20% от оборота в земеделието е около 1 млрд. лв., целият оборот в сектора е около 6 млрд. лв. Едва ли има банка, която би отказала да раздава кредити, но обезпеченията по тези кредити и лихвите пак а на гърба на земеделските производители.

 

Настоявахте за диференцирани ставки, с какви аргументи получихте отказ?
Единственият аргумент, който чухме от проведените срещи с представители на Министерството на финансите (МФ), е, че ако бъде въведена диференцирана ставка за земеделие, веднага такава преференция ще поискат и други сектори, а МФ нямало готовност да покрие такива ставки.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!