Новият модел на Общата селскостопанска политика (ОСП) има полза за нашата страна, но също така крие някои „капани“. Най-голямото предимство е гъвкавостта. Въпреки това, недостатъците на новия модел включват допълнителна бюрокрация за държавите членки. Това каза Ставрос Араховит, министър на земеделието в Гърция в интервю за EURACTIV.com.
 
 
„Освен това говорим за един напълно нов процес, който, за да успее, ще се нуждае от техническата подкрепа на Европейската комисия (ЕК), както и преходен период за решаване на всички проблеми при неговото прилагане.
 
Фактът, че в предишните програмни периоди имахме „строги“ модели на ОСП, базирани основно на нуждите на северните страни, създаде редица проблеми на практика. Едно от тях е дефиницията за пасище, ​​която е била висяща в продължение на много години и беше решена едва през 2017 г. по инициатива на гръцкото министерство на развитието на селските райони и в сътрудничество с Европейската комисия в т.нар. Регламент „Омнибус“, обясни Араховит.
 
По думите му ако не се постигне баланс между ресурсите и задълженията в новата ОСП, бъдещето на селското стопанство и на селските райони в ЕС ще бъде несигурно.
 
Гръцкият стратегически план е в етап на подготовка, въз основа на предложенията за регламент, внесен от ЕК, но не може да бъде приключен или представен за одобрение, освен ако текстовете на регламентите не бъдат финализирани. Работните групи на страната са създадени и вече оформят първите детайли на проекта.
 

Бюджетът

 
„Според нас бюджетът на ОСП трябва да се запази поне на същото равнище като сегашния и след 2020 г. в реално изражение.
 
Гърция, заедно с Франция, Испания, Ирландия, Португалия и Финландия, подписаха съвместна декларация относно многогодишната финансова рамка и ОСП, от една страна, за да изразим нашето разочарование от намаляването на бюджета на ОСП, а от друга страна, за да изкажем притеснение относно устойчивостта на европейското селско стопанство. На по-късен етап Кипър и България също се присъединиха към нас.
 
Вярваме, че ако не постигнем подходящ баланс между ресурси и задължения, бъдещето на селското стопанство и селските райони в ЕС ще бъде несигурно“, обясни гръцкият земеделски министър.
 

Външната конвергенция

 
„Имаше твърде много дискусии за външната конвергенция. Директните плащания покриват, отчасти, разликата между доходите на селското стопанство и доходите в други сектори на икономиката.
 
Делът на тези доходи е специфичен за всяка държава членка и отразява постигнатия в него баланс. Това гарантира, че селскостопанската дейност се поддържа на определени нива. В Гърция например селскостопанският доход е 54.9% от средния доход, докато в Литва той е 61.5%, в България - 78.9%, в Словакия - 88%, а в Естония - 138%.
 
Следователно е очевидно, че в много от страните, които се стремят към „външно сближаване“ въз основа на помощта на хектар, съотношението на селскостопанския до средния доход е по-благоприятно за селскостопанския доход от този на Гърция.
 
Освен това Гърция има специфична селскостопанска структура. Повечето от стопанствата ни са малки или много малки по размер и това обяснява факта, че повечето от преките плащания са насочени към тези стопанства. 80,7% от директните помощи отиват за стопанства, по-малки от 50 хектара, т.е. по-малки от средните за Европа. Средната подкрепа на стопанство е само 3 000 евро, което съответства на едва 49% от средния за ЕС и поставя Гърция на една от последните позиции в таблицата на помощта за стопанство.
 
Мярката за пълно външно сближаване на субсидиите между страните-членки би означавало рязко намаляване на субсидиите, които гръцките фермери са получавали в продължение на много години и на базата на тези пари, те са организирали своите стопанства и са успели да се адаптират към нуждите на все по-конкурентен пазар“, категоричен е Араховит. 
 

Дигитализацията

 
В сътрудничество с Министерството на дигиталната политика Гърция предложи план за цифровизация на селското стопанство в страната. Как обаче може да се приложи прецизен модел на земеделие, предвид на разпокъсаната земеделска земя?
 
„Очакваме поръчката да бъде обявена от Министерството на дигиталната политика. Работим в тясно сътрудничество с министъра на цифровата политика Никос Папас и неговия екип, за да посрещнем нуждите на селския свят за цифрови приложения и достъп до интернет. Искам да изясня, че прецизното земеделие не изисква големи площи, нито изисква единични стопанства.
 
Софтуерните програми са предназначени да се прилагат на малки и големи площи, дори и на отделни парцели, затова се нарича и „прецизно земеделие“. Това е нещо, което гръцкият земеделски стопанин-собственик на ферма с много полета се нуждае, за да приспособи своите техники за отглеждане към различни микроклиматични условия, наклони на земята и, разбира се, различни продукти.
 
Нашето планиране се отнася до развитието на публична инфраструктура, която ще произвежда публични данни, до които нашите земеделски стопани ще имат свободен достъп и върху които ще се основава модерна система за съвети в селското стопанство“, заключи гръцкият министър.
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg