Подобряване позицията на фермерите във веригата на стойността на храните, насърчаване на кооперирането, повишаване на устойчивостта на земеделските практики, предприемане на по-нататъшни действия за по-добро запазване и управление на земеделските земи и поощряване на по-устойчиво земеделие с повече иновации.

Четете още: Обявиха новите европейски комисари

 

Това са част от препоръките, посочени в доклада за стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство на ЕС, който беше представен в началото на септември. Документът представя оценка на предизвикателствата и възможностите, последвана от набор от препоръки. 

Има съвет да се опрости достъпът до финансиране за иновации и дигитализация за малките ферми, както и да се увеличи подпомагането за младите фермери. 

„Докладът препоръчва създаването на кризисен фонд, който да не действа след климатични бедствия, а да накара земеделците да бъдат проактивни с въвеждането на иновации, застраховане и различни механизми за менажиране на риска, преди да се случат катастрофалните събития“, коментира Галина Пейчева-Митева, член на борда на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) пред Блумбърг. 

Според нея екологичните, а и другите плащания следва да се простират извън това, което е изискуемо от европейските закони, да се стремят към най -високи цели в система, свързана с реално измерими резултати, използвайки ясни индикатори. 

„За всички нас е ясно, че това означава нова сделка и голяма реформа на ОСП, в момента така организирани нещата не работят в посока постигане на тези цели. Постигането им ще изисква отделен и съизмерим бюджет, който отговаря адекватно на обхвата на всички цели. Финансовото подпомагане за климатични и екологични мерки ще трябва да се увеличи съществено през следващите два ОСП периода, стартирайки от текущия бюджет. Това насочено подпомагане, както и временният фонд за справедлив преход, не става ясно точно как ще бъде финансирани", каза тя. 

Една от препоръките на Комисията е насочена в посока коопериране на земеделските стопани. Това според Пейчева е отлична практика, но у нас почти няма програми за насърчаване на сдружаването, а и липсва доверие и дългосрочно мислене, които се култивират с времето. 

Кооперирането е трудно да се приеме у нас, защото имаме наследство от миналото, в което на кооператива се гледа като на общата безотговорност и чисто структурно фермерите не виждат точно как ще бъде оформен кооперативен съюз, който дългосрочно да работи. В България кооперативите масово са старите кооперации. 

"Сериозен проблем е финансирането на подобни кооперативи, защото когато отсъства културата на коопериране, липсва и опитът на финансовите институции в подпомагането им", смята фермерката. 

Друго голямо предизвикателство в последните години е свързвано с климатичните промени. През тази година тя очаква в своето стопанство негативен финансов резултат, който се дължи изцяло на климатичните условия. В стопанството на Пейчева най-много е пострадал слънчогледът, белия трън също не се е представил добре, а при рапицата се е наложило презасяване на полета, което е довело до съществена редукция на добивите. 

„Добивите на пшеница и ечемик са с 35% по-ниски от средните. И за съжаление причината не е в нас, агрономите ни са едни от най -добрите в България. В случая изцяло факторът климат беше причината за тези резултати. И за съжаление очакваме това да продължи да бъде тенденция“, каза още тя.