Абсурдно е да имаш животни и да нямаш къде да ги изкараш. Да нямаш пасище! Това каза Галина Мирчева, овцевъд и председател на сдружението Фермерско мляко.

Гласувайте: Виждате ли смисъл от приемите по ПРСР? 

В разговор за Агри.БГ младата дама разказва как се справя с по-високите разходи, нуждата от сдружаване и липсата на пасища.

"Как се справяме? Като редуцираме. Правим икономии - колко икономии, като животните започнаха да се агнят. Дажбите трябва да са си такива, каквито са когато са млечни животните, но като цяло се опитваме да редуцираме. Аз лично съм намалила доста концентрирания фураж на животните. Опитвам се спрямо групите да има едно балансирано хранене, но какво да се прави? Няма какво.. тук компромиси към животните няма голям избор да правя. Постоянно се чуваме с мандрата, с която работим, за да ни коригират цената. Те разбират, влизат ни в положение, знаят каква е ситуацията. Знаят и че мляко също няма. Дори последният разговор с представител на мандрата беше този. Те трябва да ни повишат цената в противен случай ние приключваме и те няма да имат суровина", каза Мирчева.

В Плевенско Галина и нейното сдружение - Плевенско мляко, получават едни от най-високите цени за овче мляко в страната.

"В момента нашата цена е 2.50 лв./л. Постигаме го с това, че преди две години направих едно сдружение Плевенско мляко, в което се сдружихме 6 овцевъда. Така ние станахме по-устойчиви, с повече животни, с повече произведено мляко. Станахме по-апетитни на пазара, по-търсени. Ако преди това аз съм търсила и съм молела за цена. В момента нас ни търсят от мандрите и така да се каже ни ухажват", добави младата дама.

Тя е категорична, че има “глад” за овче мляко по простата причина, че такова просто няма. Според нея, за да се получават нещата за в бъдеще фермерите трябва да се сдружават.

"Аз съм примерът. Аз и моите колеги, които направихме нещо, което всеки един трябва да направи, ако иска фермата му да е устойчива; ако иска да има една справедлива цена", категорична е тя.

Галина отглежда своите животни интензивно, но все повече се замисля да използва и наличните й пасища, както и да прилага ротационна паша.

"По принцип интензивното отглеждане идва оттам, че животните трябва да се гледат така че да се вземе максималното на това, което те произвеждат, без разход на енергия. Това са високопродуктивни животни, но с времето самата аз стигам до извода, че това е пасищно животно. То има нужда да излиза, да се движи. За здравето му е абсолютно важно движението. От друга страна имам ливади. Има хубава трева. Защо да държа животните вътре, след като те могат хем да усвояват хубавата трева, хем да се движат? По този начин редуцирам разходите на фермата.

Да, мисля за ротационната паша. Дори когато бях по биологично направление го правех това. Едно стадо е в едно пасище за определени дни, след това се придвижва към другото пасище и така", обясни още Галина Мирчева.

Стигаме и до един от основните проблеми в българското животновъдство, а именно пасищата и тяхната липса на места.

"От голямо значение е наистина животните да са по пасищата, както едно време е било - животните изцяло са се държали на паша. Там, където няма пасище би трябвало да се намерят такива, да се дадат на хората, защото според мен хората с животни трябва да са с приоритет. Да им се дадат пасища, за да могат да си гледат животните и да им е по-лесно. Абсурдно е да имаш животни и да нямаш къде да ги изкараш - да нямаш пасище. Смятам, че държавата трябва да се намеси и да направи така че хората, които имат животни максимално да са улеснени да ги гледат. А не обратното. За да могат те да си гледат животните, да увеличават бройките - това е храната на България", заключи Галина Мирчева.

След множество срещи на бранша със земеделското министерство се постигна решение за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Дори на 5 януари беше входиран за пореден път закопроект за изменение на частта, свързана с пасищата. Идеята е с промените е да се осигури предимство на местните животновъди при наемането на общинските и държавните пасища.