Искаме да предизвикаме интереса на повече български фермери, защото породата е много подходяща за България. Тя се адаптира и се отглежда много лесно. Това би могло да помогне икономически на нашите животновъди, каза д-р Евгения Ачкаканова за БНР. 

Породата Ил дьо Франс от А до Я
 

Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, на която тя е председател, организира Първото национално изложение на френските породи в България и Десетото национално изложение с конкурс за породата Ил дьо Франс. Те ще се проведат на 7 и 8 юни в Сливен експо.

По програма през първия ден пристигат животните, настаняват се по боксовете и се разпределят, за да могат да се адаптират. На следващия ден е официалното откриване от 10:00 часа. 

Гостите на изложение ще могат да се запознаят по-отблизо с различни породи овце – Ил дьо Франс, Мутон Шароле, Лакон и Вандеен, кози – Кафява алпийска, говеда – Лимузин, Шароле, Монбелиард, Гаскон и Обрак, и коне от порода Френски Рисак.

С конете е планирана атракция. Те не само ще дефилират, но и ще вземат участие в състезание с двуколки. Очакват се гости от Франция, Румъния, Сърбия и Турция. Поканени са представители на Министерството на земеделието, френското посолство у нас, дори от Брюксел.

Д-р Ачкаканова обясни, че за първи път породата Ил дьо Франс е внесена у нас през 1968 г. от проф. Илия Димитров, който в момента е главен селекционер за България. „Тази френска месодайна порода овце е създадена още през 1824 г., а името си носи от 1920 г.“, допълни тя.

45 животновъди у нас отглеждат породата в своите стопанства. Тя присъства във всички райони на страната, но по-голяма е концентрацията в Североизточна България. Целта на Асоциацията е да поддържа селекционните й качества такива, каквито са създадени във Франция.

„Породата е изключително скорозряла, адаптивна, на малка възраст агнетата достигат високо живо тегло, имат много бърз висок среднодневен прираст, което я прави изключително подходяща и лесна за отглеждане“, обяснява експертът.

Според нейни наблюдения проблемите в сектора са главно по отношение на връзката между фермер, обслужващ ветеринарен лекар и идентификационна система. Липса или замяна на животни, неразчетени или изпаднали марки също са трудности, с които се сблъскват животновъдите особено когато кандидатстват за подпомагане.