Към днешна дата не сме готови за турския пазар. Нямаме това количество, което съседката ни търси. Затова и те търгуват с трети страни, които се намират на много по-голямо разстояние от нас.

 

Въпреки това се вижда позитивна енергия, хората работят, България има потенциал и мисля, че до две години нещата ще се променят. Според мен фокусът за следващите две години трябва да бъде в реализацията и преработката в България. Това каза Андрей Чалъков, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) пред Фермер.БГ.

 

Говедовъд: Не може да задоволим турския пазар

 

АРМПГБ и пазарите

За съжаление, асоциацията все още е в развитие. Нямаме изградена инфраструктура и достатъчно хора, които да имат нужното образование, за да обезпечат намирането на пазар. Въпреки това се опитваме да структурираме поне една обща позиция и стандарт, тъй като всички сме на мнение, че трябва да бъдем обединени.

 

Стъпките напред

Ние сме предприели няколко неща. Първо да развием бранд, второ да развием преговорна политика с министерството на земеделието храните и горите (МЗХГ) относно въвеждането на стандарт и система за качествена оценка и плащане на труповете. Това обаче е нещо доста трудно. Процесът е свързан с юридически познания, промяна на закони, разяснителна кампания от наша страна към властимащите. Така че не можем да бъдем големи оптимисти за пазара в момента, особено в състоянието на зооепизотична обстановка, в която се намира страната ни в момента. Имаме две основни заболявания – нодуларен дерматит и син език, което ни пречи да изнасяме. Ако трябва да обобщя, ще се опитаме да държим нашите фермери обединени. От друга страна да започнат да произвеждат по-еднородна стока, на трето място - тя да бъде с относително равно качество и не на последно място от наша страна, да водим някаква преговорна политика, за да се промени статуквото. Пак казвам, това са много малки стъпки, които обаче са константни.

 

 

Пазарът към Турция

Ние трябва, като българи, да определим дали този бизнес - месодайно говедовъдство е приоритет, след което да стандартизираме нещата и последователно да започнем да търсим пазари, за да може тези хора да реализират на една относително добра цена.

 

Готови ли сме?

Бих казал, че към днешна дата не сме готови. Нямаме това количество, което Турция търси. Мисля, че турският партньор, който и да е той, знае, че не сме готови за тях. Затова и те търгуват с трети страни, които се намират на много по-голямо разстояние от България. Въпреки това се вижда позитивна енергия, хората работят, България има потенциал и мисля, че до две години нещата ще се променят.

 

Животновъдството след 10 години

Аз определено ще си остана в животновъдството под една или друга форма. Според мен ще има промяна. Много дребните стопанства трябва да стигнат едно ниво на устойчивост. Ако едно стопанство има 10 крави, хората би следвало да го приемат или като начин за допълнителен доход, а не основен; а ако смятат, че това ще бъде основен доход за семействата им, да увеличат животните. Естествено това е и народопсихология и е свързано с икономиката, по тази причина може би, някои ще отпаднат.

 

ОСП след 2020

При положение, че констатираме, че нашите фермери в момента не са конкурентноспособни, а имаме потенциал, би следвало в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), да продължи подпомагането, с цел да се подобрят стопанствата, да влязат нови, свежи средства. Нашата организация е „за“ запазване на подпомагането, под една или друга форма. Според мен трябва да се оптимизират програмите.

 

Трябва да се направи една програма, която да е за ползването на висококачествена генетика, да се измерват резултатите във фермите, да се подобри нотификацията, да се вдигне контрола. Време е да минем от една административна система от 80-те години към нещо, което е актуално за XXI век, т.е повече електронизация и по-автономно да стават нещата, защото както се забелязва, българският фермер е много компетентен и е доста интелигентен човек.

 

Вярата в сектора

Има две причини да сме оптимисти – едната е, че България исторически е имала пазари по времето на социализма. Това е доказателство, че някога тук се е произвеждало значително количество говеждо и овче месо. Може да кажем, че сме в етапа, в който се оптимизира ползването на земеделските земи. Нещата са значително по-добре, което е и причината хората да започнат да инвестират в животните. Това е така, защото за много по-дългосрочен период от време наемат земя или пък притежава такава. Ние сме произвеждали и е време пак да произвеждаме. Отделно търсенето в бранша месодайно говедовъдство се увеличава. Ние сме по-близо от някои топ производители – имаме на една ръка разстояние огромен пазар, така че трябва да приемем, че всеки трябва да започне да си върши по-добре работата и нещата, ще се случат.

 

Много пазари = много непродадено месо?

България в момента не може да изнася живи животни за Европа, което значи, че или трябва да се въведе мярка, с която да се приоритизира клането на животни у нас и да се напълнят магазините с българска продукция, с цел да се помогне на фермерите да реализират; или на административно ниво да се предоговорят някои условия в Брюксел, що се отнася до рестрикциите. Ние сме позитивно настроени, всички са работливи, информирани и се опитват да правят нещата по-добре, но трябва да има преговори в тази посока. Западно от нас Албания също е добър партньор, може би е необходимо да се отиде и до там - това е трета страна, която не е от Европейския съюз. Това е много сложна тема, защото е свързана с търговски отношения, ветеринарни политики и т.н. Според мен, в момента фокусът за следващите две години трябва да бъде в реализацията и преработката в България.

 

Месодайните говеда у нас

Официално месодайните говеда у нас са около 100 000. В нашата асоциация има вече около 10 000 -11 000 крави, от тях 30% са чистопородни, останалите са кръстоски. Не е лоша базата, просто моментното състояние пречи на хората да започнат да работят по-здраво, на stand byса – поддържат животните и очакват по-добри времена.