Отминаващата година е една от най-добрите за последните 3 десетилетия за всички, чийто бизнес е свързан с розите – и за фермерите и за преработвателите. 

 

Това стана ясно от думите на Филип Лисичаров, розопроизводител и собственик на една от най-старите розоварни в България.

„Имахме една прекрасна година, имаше добри добиви, добри рандемани и цена. При розите има тенденция за налагане на изключително тежки изисквания към нас като преработватели, които ние спускаме надолу по веригата“, каза Лисичаров за Агри.БГ. 

Регулациите и изискванията се движат в две посоки - човешки права и опазването на биоразнообразието, стана ясно по време на среща на производителите на етерични масла в България. 

Според Елица Ликова от международната неправителствена организация за отговорно и устойчиво земеделие UEBT, не е нужно толкова да се плашим от новите изисквания. „В крайна сметка кой не иска да има проследимост във веригата си, кой иска детски труд на полето, неравенство между половете или насилие на работното място?“, попита тя. 

„За фермерите е важно да разберат, че това не е шега. Необходимо е да променят модела и начина си на работа“, отбеляза Ликова. Дестилерията, управлявана от Филип Лисичаров е в село Търничане, община Павел Баня. Компанията отглежда и 600 дка собствени розови насаждения и се среща със същите проблеми, с които се борят и другите доставчици на розов цвят. 

„Правим ежегодни сбирки, на които обучаваме фермерите, попълваме заедно въпросници и коментираме изискванията на клиентите. Показваме им пътеката, по която трябва да вървят, за да развиват този бизнес. В бъдеще всички пазари ще имат изисквания на тема човешки права, устойчивост, равноправие, мъже-жени, детски труд и други. Това са теми на нашето общество, които няма как да бъдат подминати“, обясни Лисичаров.  

За да няма проблеми, се работи с училища, детски градини и кметства, търси се съдействие от външните клиенти и от неправителствени организации. 

„Няма външна подкрепа и финансиране, за да се справим с проблема с детския труд, с ниските заплащания, но купувачите искат да спазваме тези изисквания без да плащат за това“, сподели още той. 

Друга тревога пред родното производство и преработка на рози е тенденцията мултинационалните компании, които придобиха големите семейни фирми, да предпочитат да работят с химически съставки, вместо с етерични масла и натурални продукти при производството на козметика и парфюми.  Използването на естествени суровини продължава да намалява, тъй като  производството на етерични масла и натурални съставки зависи от климат и от хора, става ясно от думите на Лисичаров. 

„В мултинационалните корпорации фокусът е различен, гледат се екселски таблици и човешки съдби не се обсъждат. Не се работи с традиционни партньори, режат се директно връзки с бизнеси, които не се смятат за продуктивни. Затова ми е трудно да бъда оптимист за бъдещето на сектора. Но понеже това е нещо, което сме работили в България повече от 300 години, не ми се вярва, че ще бъдем последното поколение, което го прави“, казва още Лисичаров, който работи много за европейската защита на българското розово масло. 

Десет години след като Европейската комисия призна Българското розово масло за Защитено географско указание(ЗГУ), той смята, че ползите от него са видими, макар да липсва добра осведомителна кампания. 

„В момента има 10 фирми в България, които сме сертифицирани и регистрирани по ЗГУ. Много неща се свършиха, които не трябва да се пренебрегват - имаме Закон за маслодайната роза, който е изключително полезен, за да няма хаос. Махнахме един голям плевел на пазара – прекупвачите по веригата и сега връзката фермер – преработвател е директна, което е огромен плюс за бранша“, казва Филип Лисичаров. 

Той припомни, че който няма ЗГУ, не може да етикетира продукта Българско розово масло и смята, че има начин да се надгражда в тази посока, защото само 10 са регистрираните фирми по ЗГУ, а общо в страната има 53 преработватели. 

"Една от причините, поради която не се включват останалите е, че те трябва да бъдат прозрачни. Ползата е, че клиентът изиска вече тези сертификати. ЗГУ -  това е шампанското на защитата, те знаят за какво става дума, това не е български документ, а международно призната сертификация. Но на България и липсва силен маркетинг“, споделя още Лисичаров.