Фермерството като бизнес: между риска и устойчивостта

Отглежда ябълки и круши, инвестира в зелена енергия, интересува се от нови технологии и с надежда гледа към геномните техники. Но не крие и разочарованията си – с времето не можеш да се пребориш, а пазарът става все по-непредсказуем. За реалността в овощарството в Полша ни разказва Robert Gizinski - фермер, с когото се срещаме по време на пресс трип, организиран от DG Agri.

Robert Gizinski: Фермерите днес трябва да работят в условията на динамичен и глобален пазар.

„Това не е лесен бизнес. Овощарството е постоянна игра с природата и политиката. Напълно зависими сме от външни фактори – времето, пазарите, политическите решения. А земеделието, както казват, е работилница под открито небе“, казва Gizinski.

Сушата тревожи фермерите и в Полша

Сезон 2025 започна рано, но сухата пролет вече притеснява производителите.

„В момента времето е изключително сухо. Не става дума само за липса на дъжд, а за цялостното състояние на почвата, дърветата - всичко. В такава ситуация трябва да се спасяваме – поливаме, импровизираме. И се молим да няма слани, защото тогава вече няма да има какво да се спасява“, допълва той.

Източният пазар – загубен. А западният? Не е за всеки

На въпрос за състоянието на пазара, Gizinski не храни илюзии.

„Прекъсването на достъпа до източния пазар, основно Русия, беше тежък удар за нашия сектор. Минаха вече няколко години, но все още го усещаме. Развиха се, разбира се, други направления – Близкият изток, Азия – но износът натам не е толкова лесен. Разходите са огромни, логистиката е сложна. Не всеки може да си го позволи“, обяснява той.

Допълнителен проблем възниква при свръхпроизводство на продукция.

„Когато имаме изобилие от ябълки – както в Полша, така и в цяла Европа – просто няма къде да се пласира продукцията. Цените падат, складовете се пълнят, а разходите за съхранение растат. И тогава се питаш – струва ли си всичко това?“, казва Gizinski.

Конкуренцията от Изток не дава спокойствие

Преговорите през юни относно търговията с Украйна будят тревога сред овощарите.

„Не е честно. Украйна не е в ЕС, не ги обвързват същите правила – използват други препарати за растителна защита, имат по-малко регулации, по-евтина работна ръка. А ние трябва да се конкурираме с тях на един и същ пазар. Как да успеем?“, пита той.

Не става дума за затваряне на пазарите, а за справедливи условия.

„Не казвам да не продават. Нека продават, но при честни правила. Нека всичко бъде регулирано и балансирано. Иначе ние, полските овощари, просто няма да издържим“, категоричен е фермерът.

Генномни техники

По отношение на новите геномни технологии, Gizinski изразява подкрепа.

„Категорично съм „за“.Тук сигурно ще срещна много несъгласие сред другите фермери, но това е моето истинско мнение.

Бъдещето е в устойчивите сортове – на болести, на вредители. ЕС забранява все повече препарати за употреба, а ние оставаме без инструменти. Трябва да се насочим към растения, които могат да се справят и без химия“, обяснява той.

Gizinski подчертава обаче, че това няма да бъде мигновена революция.

„Това е дълъг процес. Не е въпрос на едно натискане на бутон и сортът да е готов. Но съм на 100% убеден, че трябва да се инвестира, да се говори за това, да се обучават фермерите. Това не е заплаха – това е шанс. Въпросът е да го използваме разумно“, подчертава Gizinski.

ВЕИ в стопанството – ентусиазмът среща реалността

Gizinski е един от онези фермери, които не се страхуват да инвестират.

„Инсталирах фотоволтаици през 2019 г. Работят отлично, пестят ми много средства. Но когато реших да ги разширя – тогава започнаха проблемите. Нови разпоредби, задължението да купя акумулатор за съхранение на енергия – всичко това увеличава драстично разходите. А говорим за зелена енергия, за подкрепа на екологията. Само че на практика нещата се усложняват все повече. А електропреносната мрежа? Каква е – всички знаем. И това е пречка“, обяснява той.

Нови технологии в земеделието – бързите печелят

На въпрос за дигитализацията и системите за подпомагане на решенията в овощарството, той е откровен:

„Интересувам се. Земеделие 4.0 е интересна посока, но при първия прием не успях – средствата се изчерпаха светкавично. Засега наблюдавам отстрани. Ако има нова възможност – ще пробвам“, казва той.

След разговора за пазарите, инвестициите и ежедневните предизвикателства, логичен е въпросът – какво следва? 

„Имам две дъщери. Надявам се, че поне едната някой ден ще се върне. Но всичко зависи от това дали стопанството ще може да осигури достоен живот. Ако да – може и да се получи“, завършва с усмивка Gizinski.