Участваме на фермерските пазари, за да покажем директно защо нашите продукти са по-добри от масовите. Да можем да реализираме продукцията си на цена, с която да покриваме разходите си и да получим добавена стойност, сподели земеделският производител Стефан Спасов пред Фермер.БГ.
 
Вече 11 години той се занимава с отглеждането на пирински, или още познат като мурсалски чай в землището на село Ляски, Гоцеделчевско. Биосертифицираната му плантация обхваща 8 декара на 1200 м надморска височина в южната част на Пирин. Продукцията му може да се намери всяка сряда на фермерския пазар пред Министерството на земеделието, храните и горите.
 
Според Спасов първоизточникът на тази билка са южната част на Пирин и планината Славянка на границата с Гърция. Преди близо 50 години ботаници я пренасят в Родопите, по-точно в района на планинския рид Мурсалица. Затова билката придобива популярност като мурсалски чай. Хората, които живеят в близост до Славянка, я наричат алиботушка заради местността Али ботуш, а гърците й казват гръцки планински чай. Самата билка е уникална, защото се среща само на Балканския полуостров. 
 
Плантацията на Спасов се намира на 100 м от естественото находище в Пирин. По думите му на други места в България трудно се отглежда, защото там се изражда, съставът се видоизменя. Единствената разлика с дивата билка е, че при култивирането тя се окопава и по този начин чаят става много силен. Природата не й дава възможност да се развива добре, тя не нараства достатъчно и етеричните масла са по-малко, обяснява производителят.
 
В началото той тръгва едва с два реда. Днес сам прави разсада, като оставя стръкове да узреят и събира семената. Почвата е камениста, варовита, бедна и изисква много ръчен труд за окопаване. Хората се събират с транспорт от различни села. Високопланинският терен не позволява обработката да се прави механизирано и едва ли има машина, която да оре през камъни, шегува се биопроизводителят от Гоцеделчевско.
 
 
Той разработва плантацията на етапи, защото билката не дава вечно продукция. Първата реколта се събира едва на третата година от засяване на семената. На шестата година продукцията пада и насажденията трябва да се преработват. Ако не се застъпят площите, няма да има чай две години. Затова много от производителите на мурсалски чай фалират след 3–4 години, коментира Спасов. 
 
По думите му 2018 г. е тръгнала добре, без слани и студове. Но летните дъждове са затруднили прибирането на реколтата. Тази година тя е станала готова в средата на юни, но заради времето са минали две седмици, преди да я оберат. „Изгубихме една трета от реколтата, но берекет на това, което събрахме,“ споделя земеделецът. 
 
Преди пет години неговата фирма е подписала договор с немска лаборатория за по-задълбочено изучаване на състава и действието на тази билка като нетрадиционна за Европа. Тя е установила, че мурсалският чай подобрява паметта, и вече има патент да се прави тинктура от него. 
 
В момента Спасов реализира продукцията си основно на фермерските пазари и няколко биомагазина в София. Продава още в областите Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна. За да оцелява като производител, поддържа по-голям асортимент. Затова заедно с биосертифицирания пирински чай, той предлага още 25 вида билки, ръчно правени сладка от боровинки, диви ягоди и зелени смокини, както и сироп от бъз и зелени орехчета.
 
Младият фермер вижда развитие единствено ако сключи договори с чужбина. За целта миналата година е участвал на изложението „Зелената седмица“ в Берлин заедно с Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ). Чрез БАБ е изпращал мостри и брошури на изложения в Швеция, Холандия, Италия. Въпреки че до момента е получил запитване само от Прибалтийските републики, той не се отчайва и продължава смело напред.