Димитър Гунчев не е класическият фермер от Родопите, но като всички, които се занимават с овцевъдство в този край, влага много емоции в отглеждането на животните и производството на млечни продукти в минимандра, която стопанисва в съдружие. 

Зад решетките: Затворническа мандра конкурира големите производители с уникални сирена


Екипът на Агри.БГ се срещна с него в Чепеларе, а той ни подари незабравимо пътуване до овцефермата, до която може да се стигне само с високопроходим автомобил. Разговорът с  него е част от поредицата „Фермерски истории от Родопите“, в които събрахме интересни разкази на хора, които се занимават с животновъдство в планината на Орфей. 

„Всичко възникна с идеята да си произвеждаме истински продукти. Тъй като в последно време пазарът е залят от имитиращи продукти, в които се използва палмово масло и сухо мляко. Идеята беше да си произвеждаме чисти натурални продукти, в които няма никакви примеси“, разказва Димитър Гунчев. 

В момента стопанисваните животни са около 200 от местната порода Родопски цигай. Това е устойчиво на местния климат животно, издържа на зимните студове и големи преходи в планината, но има нисък млеконадой. Добитите агнета пък са дребни и също не носят големи печалби на стопаните.

Основният бизнес на Гунчев и неговите съдружници е далеч от селското стопанство, но са решили да инвестират в животновъдство. 

Димитър Гунчев: Само с животновъдство и субсидия към момента никой стопанин не може да се похвали с резултати. За да има добър резултат, трябва да има и производство на млечни продукти, както ние в момента имаме и мандра.

Според него сегашният начин на субсидиране е несправедлив и смята, че площите трябва да се изчисляват на база животно, а не на база сключени договори. „Има случай, животновъд с по-малко животни получава субсидия доста по-голяма от нашата, а ние имаме 200 животни.

Може би в тази насока трябва да помисли Министерството на земеделието“, казва Гунчев. На база на собствения си опит в овцевъдството, той е убеден, че без субсидия, едва ли някои може да оцелее в днешно време. 

Като човек със сериозен опит в съвсем различна сфера от селското стопанство, Димитър Гунчев е преценил, че само с продажбата на мляко, сметката не се връзва и насочил усилия към създаването на мандра по изискванията на Наредба № 26. 

 

„Решихме да направим мандрата около 3 години след като започнахме да се занимаваме с животновъдство. В рамките на една-две години закупихме необходимото оборудване. И нещата потръгнаха, но в началото срещахме доста трудности с реализацията на продукцията , понеже ценово ние не можем да достигнем параметрите на големите предприятия, които обработват големи количества суровина. При нас съдовете са за 200 литра мляко или от един цикъл, ние реализираме някъде около 50 кг сирене“, споделя още стопанинът, който е убеден, че едрите производители разчитат в голяма степен на сухо мляко. 

Въпреки трудностите собствениците на стадото и минимандрата не плануват да се отказват и споделят с нас своите планове. Те включват закупуване на оборудване за производство на кашкавал, както и категоризиране на мандрата, за да вдигнат капацитета и да могат да изкупуват суровина от други производители.

И въпреки трудностите и предизвикателствата Димитър Гунчев няма намерение да загърби животновъдството в Родопите и да се отдаде само на основният си бизнес. 

„Все пак съм оптимист, има светлина в тунела и ще я гоним до последно. 7 години я гоним, предполагам, че ще достигнем крайната цел. И ще реализираме тая наша мечта да произвеждаме истински продукти и българинът да свикне с истинското“, казва бившият учител, който по възрожденски влага много плам в работата си. 

А истинските продукти от мандрата в Чепеларе, в която в момента работят двама млади ски-учители се предлагат под марката Орфей Милк и намират добър прием не само сред местните потребители, но и достигат до Пловдив и София.