В сезонната палитра на родните плодове предстои да се включи и крушата, чието производство остана на заден план в стопанствата, но по думите на биопроизводителя Божидар Петков интересът към плода отчита ръст.

Организации на плодове и зеленчуци могат да кандидатстват за финансиране

В неговата ферма от 85 дка крушите заемат най-малко площ – 14 дка. Като причина за това Петков посочва трудното отглеждане на културата спрямо останалите плодове.

Божидар Петков: "Крушата е една култура, която, бих казал, трудно се отглежда заради борбата с болести като огнен пригор и разни други вредители. Тази болест е основният бич в производството на круши и дюли. Тя предизвиква потъмняване на листата по периферията, което прилича на изгор, оттам идва и името на болестта.

Затруднението в биопроизводството е още по-голямо, защото няма широка гама от препарати, които могат да противодействат на болестта. Единствено разрешените са медните препарати, използваме и овощарска вар, която през последните години има добър ефект."

Сортовете круши, които биопроизводителят е подбрал, са по-късни предимно от рода на масловките, както и няколко италиански сорта. Така веригата на предлагане за местния пазар ще е за по-дълъг период. Първата беритба на крушата в ловешкото стопанство предстои в първото десетдневие на август.

Божидар Петков:Крушата е добър продукт, но по-бутиков, търси се в по-малки количества и на по-висока цена. Заради студената пролет имахме сериозни измръзвания и загуби дори при крушите.

Реколтата се очертава да бъде по-ниска от средната, но се надяваме по-добрата цена да компенсира загубите, коментира Петков.

Целевата група са ни туристите, които идват в Троянския Балкан. На пресния пазар цените варират в едни доста големи граници – от 2,50 лв. до 4,00 лв, зависи и от начина на предлагане, и от опаковката. Част от нашата продукция я продаваме опакована и охладена във вендинг машини и се надяваме, че по-този начин ще можем да осигурим директни продажби на принципа на късите вериги. 

Тази нова форма на търговия в много случаи облекчава труда на семейните ферми. Тези машини много добре се вписват в пандемичната обстановка, защото няма обмен между хора, а в същото време има 24-часово предлагане на продукцията."

Биопроизводството на Петков намира място и сред местните фермерски пазари. Друга добра ниша е регионалният туризъм. Обвързването на местното земеделие с местния туризъм води до добри ползи и за двете страни.

Божидар Петков:Имаме и много клиенти, които са свързани с къщите за гости в региона, където предлагаме нашите местни продукти в специални кошници. Те включват круши, ябълки и сезонни зеленчуци. Посетителите на тези къщи за гости имат възможност макар и в малки количества, да си избират от т. нар. „местна кошница“ плодове и зеленчуци.

Принципът на късите вериги и директните доставки е изключително полезен в такива малки райони, специално за биологичните плодове.

Сега се наблюдава значителен спад в посещаемостта на големите курортни комплекси, но в същото време има бум в интереса към къщите за гости, където посещенията са семейни, с малък брой хора. В тази ниша производителите на биопродукция могат да се впишат доста добре.

Въпреки заплахата на пазара от гръцки и италиански круши българският потребител започва да се ориентира повече към родното производство. Същото важи и за българските круши, към които се проявява все по-голям интерес от туристическия сектор. По думите на Петков това ще доведе и до увеличаване на площите с тази култура.

Божидар Петков:Цената им обикновено е по-висока, но пазарът не е толкова масов. Повечето земеделци се опитват да произвеждат това, което има по-голямо търсене, а при крушите обемите не са много големи. Преди години сме имали доста обширни насаждения с круши и дюли, предимно в Южна България. Сега са двама – трима производителите на круши в Северна България. 

През последните години обаче интересът на вътрешния пазар се увеличи. Нарастват и площите с круши и смятам, че след няколко години процентът на производство и производители на круши ще бъде по-голям."