Площите, засети с есенни култури в област Ямбол, са повече спрямо година по-рано. Това се дължи главно на изискванията на сеитбооборта, коментира Стоян Кунев, директор на Областна дирекция „Земеделие“, цитиран от БТА.

В Пловдивско: Пшеницата, засята по-рано, върви по-добре

Равносметката след приключване на сеитбата в областта са 693 000 дка с пшеница, 102 000 дка с ечемик, 169 000 дка със зимна маслодайна рапица и 100 дка с ръж.

„Засетите в началото на октомври посеви са поникнали и са в много добро състояние, но развитието на по-късно засетите култури изостава поради продължителното засушаване“, допълни Кунев.

Към момента е извършена предсеитбена подготовка на 972 000 дка обработваема земя, а 423 000 дка са захранени с азот. Обработени с дълбока оран са 327 000 дка. Очаква се през пролетта те да бъдат засети със слънчоглед, царевица, кориандър и бобови култури.

Земеделските производители от съседната, Сливенска област са засели 415 500 дка с пшеница, 79 0000 дка с ечемик, 500 дка с ръж, 20 700 дка с рапица и 7350 дка с тритикале. 

„Топлото време оказа положително влияние върху посевите с пшеница, но сушата доведе до тяхното нееднородно поникване. Заради сушата се забави и дълбоката оран“, обясни Тодор Братанов, директор на Областната структура по земеделие в Сливен.

Оперативният анализ на Министерството на земеделието потвърждава, че засега засетите площи с пшеница, ръж и ечемик са с между 0,7% и 12,9% повече спрямо година по-рано. Само при сеитбата на маслодайна рапица и тритикале се наблюдава изоставане, съответно с -27,5% и 0,8%.

Последните данни на ресорното министерство сочат, че към средата на месец ноември е извършена предсеитбена подготовка на 13 415 786 дка и дълбока оран на 7 015 544 дка.