Малинопроизводителите в Сърбия разчитат основно на сорта Виламет, за да се справят с предизвикателствата на пазара – с високите изисквания на потребителите и на преработвателната индустрия.
 
 
Плодовете на сорта Виламет са средно едри, конусовидни, тъмночервени, плътни и с добър вкус и аромат. През последните 30 години това е най-разпространеният сорт в западната ни съседка.
 
„20 000 ха площи в Сърбия са заети с малини. 90% от насажденията са от сорт Виламет“, каза пред Фермер.БГ ръководителят на сдружение в бранша Михалио Николиц. Той е сред участниците в Международното изложение на малинопроизводителите, което се провежда тази седмица във Велико Търново.
 
 
Сдружението обединява около 3 000 фермери – главно малки производители. Годишната им продукция е около 100 000 тона. През 2016 г. реколтата е била 95 000 тона, а през миналата година – 105 000 тона. 
 
„Потенциалът ни е дори по-висок. През 2017 г. имаше много щети, а и цената падна. Интересът на фермерите също намаля до голяма степен. Износът ни през 2017 г. е 99 000 тона“, каза Михалио Николиц.
 
Добивите в Сърбия са около 7 000 тона/ха. Местният пазар и преработвателите даже внасят малини от новоразвиващите се пазари – най-вече от Босна и Херцеговина. През миналата година сдружението е купило от чужбина 11 000 тона.
 
„През последните три години нашите площи за разсаждане и отглеждане на млади растения се увеличиха. Може би ще постигнем повишаване на добивите. Това е важно и когато говорим за цените на продукцията“, отбеляза представителят на сдружението. 
 
 
Малинопроизводителите в Сърбия отчитат промените в климата и въвеждат нови системи за поливане. Обмислят и пилотни програми за купуване на по-малки машини за бране на малини. Комбайните от този вид около и под 20 хил. евро. Те са подходящи за ползване на площи от няколко хектара.
 
„Може би това е бъдещето. Залагаме на качеството. Залагаме много и на хигиената на брането, и на манипулацията, защото малините не се мият.Това е разликата с други плодове, например ябълките и сливите. Тях ги миете, а малината не се мие. Как да знаете дали е чиста? Как да го дадете на детето? Кой ги е брал?  По целия път на малините от полето до хладилника се използва ръчен труд“, допълва Николиц.
 
Важна е добрата хигиена и подобряването на всичко, което подлежи на промяна в крак с развитието на технологиите.
 
„В нашия език казваме, че бизнесът зависи от петте К - качество, количество, постоянство, контрол и конкурентоспособност“, обяснява гостът.
 
Държавните регулации в тази област са стриктни, но все пак те са само хартия. 
 
„Важно е това, което става на практика. Инспекциите са строги. Контролират се ръцете на берачите. Всеки път, когато има почивка, берачите си измиват ръцете. Понякога им се правят натривки. Малините са скъпи плодове, едни от най-скъпите“, разказва представителят.
 
В бранша се използват специални щайги, които са плътни отдолу и защитават от всички чужди тела, които може да преминат към плодовете - треви, прах, кал. В Сърбия се произвеждат и машините, които мият щайгите. 
 
„Основен въпрос за нас е обучението на производителите, защото всичко се променя почти ежедневно. Правят се обучения и на работниците даже за това как да измиват ръцете си“, отбеляза Николиц.
 
Сърбия започва да произвежда малини през втората половина на миналия век - близо 70 години. Още тогава държавата организира условията за производство и за износ. Създадени са насажденията, разпределени са градините. Изграждат се и хладилници за съхранение на нетрайни плодове. После хладилниците са приватизирани, но се изграждат и нови.
 
Съветът на Михалио Николиц  към фермерите е да слушат агрономите. Без знания и без наука нищо не може да се направи, подчертава той.