Проф. Герт ван Дайк е преподавател по икономика в Селскостопанския колеж към Университета Вагенинген, Холандия. Проф. Дайк е бил преподавател по агробизнес и в Брюксел. Той се срещна с български земеделски производители по покана на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), за да представи пред по-широка аудитория опита на Холандия по пътя към световното лидерство в областта на земеделието. „Обобщението на развитието на аграрния сектор в световен мащаб е в три насоки – в света расте търсенето на храни, предстои да настъпи недостиг на хранителни продукти и респективно недостиг на земи, които да се обработват, за да се произвеждат храните. В света има много дружества, които се стремят да придобият все повече земеделска плодородна земя. Съветът ми към българските земеделски производители е да създадат свои интегрирани вериги и да инвестират едновременно в преработка, интензивно животновъдство и износ на продукция“, заяви проф. Герт ван Дайк в интервю за Фермер.БГ.

 

 

Според вас затварянето на цикъла на производство в аграрния сектор е правилният вариант. Какво представлява механизмът „интегрирани вериги“?
Когато една верига не е интегрирана, има големи международни фирми, които закупуват земята от земеделските стопани. Дори и един стопанин да има голяма ферма, то той не е толкова голям, колкото са купувачите на неговата продукция. И в крайна сметка цените, на които този стопанин продава, вървят надолу. По отношение на затворения цикъл на производство мога да кажа, че има две възможности. Едната е в това дадено преработващо предприятие да започне да се занимава и с производство на първична суровина. Втората възможност е фермерите като производители на първична аграрна продукция да се обединят и да започнат да преработват своята продукция. Аз определено бих препоръчал втората възможност.

 

Има сериозни разлики между Източна и Западна Европа по отношение на производство, добиви и цени. Какъв е съветът ви към българските земеделски производители?
Моят съвет към българските земеделски производители е най-напред да закупуват заедно необходимите им консумативи за производство. Например, да си купуват заедно торовете и препаратите. Това, което мога да ги посъветвам още, е да увеличат производството на единица площ (на хектар) и да обединят усилията си, за да могат да се изправят като силни играчи на пазара. В Канада, например, вече започва производството на месо от зърнени култури – ето една добра възможност за земеделските производители.

 

За соев протеин ли става въпрос?
Да, за соев протеин, но също и за царевица и пшеница – при това в такова производсво се използват по-нискокачествените сортове.

 

Каква и успешната формула на Холандия в земеделието?
Холандските производители винаги са били застрашавани от водата, предвид географското ни местоположение. Холандия се намира на надморска височина, която е по-ниска от морското равнище. Само чрез сътрудничество и чрез коопериране ние, в Холандия, можехме да изграждаме и да поддържаме дигите в страната, за да „държим главата си над водата“. Има един интересен факт – още през 16 век над 50% от населението на нашата страна живее в градовете, което е налагало земеделските производители да изхранват цялото това градско население. Това, обаче, можеше да стане само чрез обединяване на усилията на фермерите, включително и при доставянето на аграрните продукти в градовете.

 

Сега, в съвременна Холандия, обединени ли са земеделските производители?
Все още земеделските производители от цялата страна работят заедно. Обединени са и това им помага в работата им. Принципът на работа в аграрния сектор в Холандия е основно кооперативен. Даден кооператив прави общо производство, има кооператив, занимаващ се с финансовите въпроси в аграрния сектор, както и такива, които се занимават с всеки отделен сегмент от производството.

 

Какво по ваше мнение трябва да направят българските земеделски производители?
Бих пожелал на българските земеделски производители да създадат своя икономическа организация, в която те самите да инвестират и да поканят също други инвеститори. Това би трябвало да доведе до по-ниска себестойност на произвежданата от тях продукция и до по-високи цени на произведените стоки.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!