Благодарение на специализирано рентгеново оборудване американски учени от Технологичния институт в Джорджия успяха експериментално да потвърдят съществуването на взаимодействие между азота и фитохимически активния титанов оксид при облъчване със светлина. Смята се, че в каталитичната реакция ключова роля играят атомите на въглерода, „замърсяващи“ повърхността на титановия оксид, информира fertilizerdaily.ru.

3 полезни приложения за агробизнеса, пуснати през 2018 г.

Ако в бъдеще учените успеят да увеличат мащаба на тази азотфиксираща реакция, за фермерите това ще означава, че ще имат възможност да произвеждат амоняк локално и по екологично чист начин.

Авторите на изследването са Марта Хатцел и Андрю Медфорд, а резултатите бяха публикувани наскоро в Journal of the American Chemical Society.

Изследването стартира преди над 2 години, когато Хатцел и Медфорд започват работа над странен феномен, за който пише още през далечната 1941 г. индийският почвовед Сешачариулу Дхар. Става дума за образуването на неголямо количество амоняк при облъчването на компост със слънчева светлина. Тогава Дхар предположил, че причина за тази фотокаталитична реакция са минералите в компоста.

След този случай още няколко изследвания съобщават за наличието на азотфиксация в титана и появата на амоняк. Тези резултатите обаче не можело да бъдат потвърдени в лабораторни условия.

Андрю Медфорд, бидейки химик-теоретик, провежда необходимите теоретични изчисления, които показали, че формирането на амоняк по повърхността на титановия оксид под въздействието на слънчевата светлина е слабовероятно.

Впоследствие с помощта на рентгенова фотоемисионна спектроскопия била изучена реакцията на повърхността на титановия оксид под въздействието на вода, азот и кислород както на слънчева светлина, така и на тъмно. Опитите се провели при нормално атмосферно налягане.

Като резултат учените успели да установят образуването на неголямо количество амоняк. Условието за това било титановият оксид да има въглеродни контаминанти.

Сложността на експеримента била в това, че първоначално титановите образци били чисти, поради това учените дълго време не забелязвали образуването на амоняк. След многократни повторения на повърхността на титана понякога се появявали въглеродни замърсители, появяващи се от газовете и вакуумната камера – именно те се оказали ключовият фактор за образуването на амоняк.

В момента учените имат намерение експериментално да потвърдят ролята на въглерода в предстоящи тестове в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория (Pacific Northwest National Laboratory). Те се надяват да успеят да повишат управляемостта на каталитичния процес и ефективността на реакцията, която за момента възлиза на по-малко от 1%.

На пръв поглед този показател може да се струва на мнозина като смешен, но като се има предвид, че слънчевата светлина и азотът в атмосферата са безплатни, то от гледна точка на разходи този метод става изключително интересен, казва Андрю Медфорд.

И действително, ако в бъдеще учените оптимизират процеса и повишат ефективността му, той може съществено да намали разходите на фермерите за производството на торове, доколкото всеки земеделски производител ще може да произвежда самостоятелно неголеми количества амоняк.