Полде Миш е от онези фермери, които напълно са се посветили на кариерата си. Той практикува биологично земеделие и сам признава, че има навика да избира по-трудния път, пише земеделският сайт Kmecki Glas.
От полетата в Англия до село Джулюница: Историята на Христо Анчев
Словенецът се грижи за ферма, наследена от родителите си. Преди 6 години решава да отглежда аспержи, круши и коноп.
Винаги съм избирал по-трудни методи, култури с по-висока добавена стойност и съм разработвал нови продукти, казва Полде.
Една от причините да отглежда тези култури е, че те не са достатъчно популярни на словенския пазар.
Разбира се, този път е труден, защото трябва да усвоиш нови технологии и сам да се бориш за маркетинг и то с по-трудно и скъпо биопроизводство, обяснява фермерът.
Полде споделя още, че за момента нито един негов клиент не пита за сертификата за биопродукти. Той главно му трябва заради магазините, в които се продават тези стоки.
В Словения полетата с аспержи покриват 100 хектара, от които само 10 хектара са биологични. Подобно съотношение има и в овощарството.
От средата на април до средата на юни, когато зелените и лилавите връхчета пробиват на повърхността, полетата с аспержи са най-красиви, но и изискват много работа.
Консумацията на аспержи в Словения все още се увеличава, но е по-трудно да се продават по време на първомайските празници, когато повечето словенци са на почивка.
Полде и неговите помощници събират между 60 и 100 килограма аспержи на ден. Плантацията е в шестата си година в пика на своята продуктивност и включва зеления и един лилав сорт - Мондео, Дарзила, Бургундине, Дарсиана и Дариана.
Разсадът е най-големият разход за новата плантация, като всеки струва 1 евро или 20 000 евро на хектар. Полде започнал подготовката за това, като засеял детелина, за да подобри почвата две години преди засаждането. Следователно, в по-лека, чакълеста почва, до 5,6% хумус е достатъчен, а през последните години полето с аспержи само се мулчира.
Използването на хербициди не е разрешено в биологичното производство, така че плевелите между редовете се контролират механично, като се използва същата техника, както в овощна градина. След прибиране на реколтата фермерът обработва почвата плитко, тори я и прорежда растенията, за да ги направи по-стабилни.
Един хектар поле с аспержи теоретично би трябвало да дава около пет тона продукция, но през последните години тя винаги е била частично редуцирана от априлските слани Миналата година реколтата беше с 30% по-малка, тази година ще бъде с 20%, споделя Полде.
При биологичното производство добивите са по-малки и от дърветата с круши.
Добивът от дърво е 10 килограма, но при биологичното производство винаги е по-нисък. Заради сланите през последните години те са изключително трудни за производство, споделя фермерът.
През последните три години във ферма Миш се отглежда и коноп на малка площ за преработка в CBD капки.
Вижте още:
Ядливите диви растения, които могат да носят доходи
Проф. Даниела Ганева: Разработваме технологии за отглеждане на все повече нетрадиционни култури
Ферма за аспержи - примерът за успех идва от Румъния
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА