Въвеждането на социалната условност през тази година изключително много притеснява земеделските производители, които наемат работници в своите стопанства. 

Кампания 2025: По-малки субсидии, ако се нарушават правата на работниците

 

„Оказва се, че за едно и също нещо един субект може да бъде наказан два пъти, а това е в разрез със законовите уредби у нас. Става така, че когато имам 5 нелегални работници, получавам глоба от 1500 лева на човек от Инспекцията по труда. В края на годината инспекцията докладва на Държавен фонд „Земеделие“ за нарушението и от там следва ново наказание“, коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните (БАМ-Я).

Според него всичките инспекции са насочени към работодателите и няма нито една, която да е срещу работниците. За тях дори беше направен огромен компромис с еднодневните трудови договори, който позволява те да запазят социалните си придобивки дори когато работят сезонно. 

Натискът от страна на сезонните работници е много силен, не искат да си дават документите и да им правим еднодневни договори, въпреки тези облекчени възможности. В същото време има голяма борба за тях.

В кампанията по брането на ягоди имаме изключително големи затруднения, защото тогава се берат череши и вишни, засаждат се и зеленчуци. Оказва се, че когато в един район има 150-200 работници и 5 земеделци със сходни стопанства, всеки от тях се бори за тези 200 човека“, разказва малинопроизводителят, базирайки се на своя собствен опит. 

Предложение: Малките фермери да не бъдат засегнати от социалната условност


Тази ситуация е довела до изключително бързото вдигане на дневните надници, които вече достигат 60-70 лева, като не са обвързани с норми. „Всички бягат от норми и искат да си вземат парите без да плащат данъци и такси. Земеделския производител си плаща минималните осигуровки и застраховки, както и транспорта. На практика от джоба на работодателя за един работник излизат до 90 лева. Работниците са в монополно състояние и не изпълняват норми. Срещу 80-90 лева разход на фермера, той получава около 35 кг набрани малини. И при най-малката забележка и изискване за по-висока работоспособност, работодателят получава заплаха да остане изобщо без работници“, споделя още Петков. 

По неговите разчети, съвсем не е вярно, че в България се плаща най-малко на сезонните работници. Последната кампания сочи, че за килограм набрана продукция у нас се дават повече пари отколкото в Англия или в Испания.

„Сезонни работници в Испания получават по 50-60 евро на ден, но за тази надница те набират 100 кг малини, а у нас за 80 лв. берат 30-35 кг. Принудени са да работят, защото са отишли надалеч, няма накъде да мърдат, случва се да са им прибрани лични карти и международни паспорти и те са там като роби. Докато в България сме задължени да ги носим на ръце“, възмущава се още Петков.  

От асоциацията искат министърът на земеделието да декларира на европейско ниво, че България няма да допусне в страната да се внасят и транзитират земеделски стоки, които не са произведени по правилата на социалната условност. 

 

Тъй като работниците често не искат да дават личните си карти, от БАМ-Я имат предложение да се издаде от бюрото по труда работна карта, която да бъде с QR код, за да бъде прочетена бързо, тъй като в еднодневните трудови договори най-тежката процедура е ежедневното им писане. От организацията вече са ангажирали компютърни специалисти, които са разработили софтуер, позволяващ само с едно прочитане да излезе готовият трудовият договор.

Има обаче много нюанси - май розите се прибират от 4 до 7 часа сутринта, което позволява един берач на рози да бъде сутринта в градините, след това да си почине и по-късно да е в ягодовите полета, където да се труди още 4-5 часа. „Няма как обаче да се правят еднодневни трудови договори от двама работодатели. Но ако се въведе такава работна карта ще може да се отчете, че е работил на 2 дори 3 места. Подобна система на работа има във Великобритания, защото там за различните категории труд се заплащат различно. България е член на ЕС от 2007 г. и вече толкова много години не можем да въведем почасовата ставка на труд, а всичко върви на дневните надници“, коментира още Петков. 

От БАМ-Я настояват също така да им бъдат признавани разходите за т.нар. работнически кампуси. За да се докарат работниците трябва да им се осигурят добри условия.