С носталгия си спомняме за вкуса от едно време. Сигурно леко го идеализираме, дори може трудно да го разпознаем, когато пак го срещнем. Но това не ни пречи да се връщаме към корените, да търсим поизгубени сортове, да възраждаме стари рецепти.

Млади производители правят чудеса с алеопатия и no-till

Една от идеите на създаването на Тревясалата ферма във варненското село Здравец е именно „събуждане“ на стари сортове. За да бъде крайният продукт чист, трябва да се започне от чистите семена. А за да ги събират и разпространяват, в момента семейство Караянчеви отглеждат над 200 растения.

„От 6 години сме инициатори на ежегодната размяна на семена съвместно с Фермерски пазар Варна. Идеята ни хрумна от Независимия фестивал за свободна размяна на семена, разсади и фиданки в град Елин Пелин. Участвахме там и решихме да организираме нещо подобно за района на Варна“, обяснява Снежана Караянчева. 

По нейни наблюдения при тях идват главно млади хора с малки деца, които тепърва ще създават свои градини. 

„Тенденцията е много светла и обнадеждаваща, защото се възражда българското и все повече хора се ориентират към земята. В началото залагат на традиционните зеленчуци – домати, краставици, зеленолистни. Ако се запалят и имат време, пробват нещо по-екзотично. Има и възрастни хора с опит, които искат да върнат вкуса от едно време и спомените от детството“, споделя производителката.

Снежана и съпругът й Михаил използват принципите на биодинамично земеделие в своите градини.

„Био означава чисто, а динамично – да не се нарушава естественият ритъм на растенията. Подобряваме почвата само с органични торове – кравешка и овча. Използваме билкови отвари в борбата с вредителите. Съчетаваме растенията по метода на алеопатия, така че взаимно да се пазят. Опитваме се да създадем една естествена среда за опрашване“, говори разпалено фермерката. 

Разбира се, няма как Тревясалата ферма да не разполага и със собствен компост. 

„Готовата тор се използва при подготовката на лехите. Върху нея поставяме основно слама, с която „завиваме“ нашите растения. Изгнивайки с времето, сламата се превръща в естествена тор, повишава температурата и не позволява на плевелите да израстват над почвата“, разкрива тайната Снежана. 

Не на последно място, е чистата изворна вода, която семейството черпи от собствен кладенец на дълбочина от 19 метра. И въпреки че вярват в биологичното земеделие и го прилагат, те не са сертифицирани заради разходите. „Не мисля, че един сертификат е гаранция за съвестта на хората“, категорична е тя.