Разрешаването на внос на мляко ще доубие сектора, защото кризата не е с афлатоксините, а с невъзможността на фермерите да гледат животните, категорични са животновъди от Ловешко.

 

Ниските изкупни цени на млякото, високите цени на фуражите, законовото недомислие за субсидирането в сектора – това са сериозните проблеми, които пряко засягат и млекодайното, и месодайното направление в животновъдството, обобщават.

 

Диан Райковски гледа 300 животни в землището на село Врабево. Няма светлина в тунела, категоричен е. Споделя, че главоломно секторът върви към гибел. Но в същото време не крие, че дори и не мисли да продава млякото, което произвежда на по-ниски цени. В разговорите с фермери от Ловешко те изразиха убеждение, че разрешаването на внос на мляко е постановка, защото веднага преработвателите са опитали да свалят изкупната цена. Липса на държавна политика е според тях случващото се – мляко има, но като могат да си внасят официално сухо отвън, защо да купуват от нас, питат.

[news]

 

Мляко се изкупува, въпреки информациите, че като превантивна мярка в региона търговията е спряла. Диан Райковски обяснява, че опитите за договаряне на изкупната цена на млякото са в ценови диапазон 65 - 75 стотинки за литър и нито един животновъд не може да си позволи да се поддаде на натиск за сваляне на цената, защото и при тази изкупна цена е невъзможно да се изхранва добитъкът.
 

Аналогична е ситуацията в цялата страна, макар че в Южна България изкупната цена на млякото вече гони 80 стотинки.

 

В разговора г-н Райковски споделя, че зърно за изхранване на животните не използва – разчита на трици и шрот, суровина от мелници и маслени фабрики, за да си приготвя храната за животните. И още, че е автор на българския вариант на смески, съставна част от които са и изрезките от вафли. “Това е високоенергийна храна, полезна за животните и с изключение на България и още една-две държави от нашия район в цяла Европа, че и в света фермерите я предпочитат. Там никой не храни животните със зърно – то не е хранително за добитъка”, казва още Диан Райковски, който е патентовал вафления фураж и го произвежда в собствен цех.

 

Животновъдите от региона са категорични, че внос на сухо мляко означава само едно – смърт за фермите. И определят като престъпно действие даденото разрешение.

 

В разговорите излиза и друг актуален проблем – субсидирането на глава животно. Който имал животни през 2009-а получава пари без никой да му търси сметка колко е имал и колко са сега и дали изобщо все още този фермер има добитък, обобщават проблемите. Райковски дава пример със собствената си ферма – за 300 животни от елитна порода – Кафяво американско, която е изключително стабилна за региона, не е получил и стотинка от парите по de minimis, въпреки твърденията, че сега субсидиите са вече в сметките на животновъдите в неговата сметка през тази година и лев не е преведен.

 

Дават пример с техен колега от Разградско, който през 2009-а имал 100 крави и в момента пак за толкова получава субсидия, нищо че сега фермата му е със 700 крави. Както и за друг, който отдавна е ликвидирал добитъка, но все още получава пари, защото в регистрите отпреди 3 години фигурира като собственик на около стотина животни.

 

“Фермата ми е първа категория, не ми се говори колко пари са вложени в стопанството за модернизация и пари получавам, ако ги преведат все някога, само за дойна крава”, обяснява Диан Райковски.

 

И животновъдите от месодайното направление в Ловешко не крият, че истерията за отровено мляко и месо води единствено до поредния натиск от страна на търговците за намаляване на изкупните цени. От 2.80 лева живо тегло цената на телетата тръгнала надолу и на места вече стига 2.40 лева, обясняват.

 

Камен Иванов гледа 300 телета за угояване в землището на село Балабанско. “Конюнктурата на пазара е такава – идва зима, груб фураж почти няма, концентрираният фураж е скъп и ни притискат. Което означава, че за нас става още по-зле, вместо да имаме поне относително спокойствие, че ще успеем да гледаме животните през зимата”, коментира Камен Иванов тенденцията за понижаване на изкупната цена на месото.

 

Подкрепя колегите си, че не би трябвало под общ знаменател да се слагат всички, още повече че в региона доста от фермерите за изхранване на добитъка ползват не царевично зърно, а трици от мелниците, както и слънчогледов шрот.

 

Г-н Иванов е категоричен, че ако не са притесненията за изхранването на животните в предстоящата зима, не би продавал. “Принудени сме и затова продаваме – трудно е, защото нямаме достатъчно средства за изхранване”, допълва Камен Иванов, който гледа животни от 17 години и смята, че животновъдството е призвание.

 

Извън истерията афлатоксини животновъдите в Ловешко се занимават с ежедневните си задължения. Няма забрани за търговия с мляко и месо, а повечето от фермерите са оптимисти, че може би ситуацията в сектора ще се подобри.


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!