Едва 20% от пасищните животни, отглеждани в района на Централен Балкан, ще могат да пашуват тази година в националния парк, а догодина се очаква да са 0%”, с този коментар пред Агри.БГ потърпевшите фермери алармират отговорните институции.

Сигнал: Десетки фермери в Софийско твърдят, че са неправомерно лишени от субсидии по Еко-ЗВПП

В началото на месец юни животновъди в страната протестираха мирно заради новите планове за управление на националните паркове и проблемите с достъпа на ЕПЖ до планинските пасища в тях. В края на месеца производителите са вече отчаяни и споделят, че не получават разбиране от екоминистерството (МОСВ), нито съдействие от агроминистерството (МЗХ).

В планинските части животновъдството най-често е семеен бизнес, поминък, предаван с поколения. Към това описание спада и говедовъдът Николай Лазаров, който също е застрашен от новите правила.

Проблем с история

„Най-големият проблем е, че не ни дават да си качим животните. Настъпателната политика на МОСВ е от последните няколко години, от друга страна, МЗХ не предприе нищо, две години не подписаха и меморандума за сътрудничество. До миналата година искането беше за 1 ха - 1 ЖЕ, сега е за  2,5 ха - 1 ЖЕ.

Последните 10 години МОСВ два пъти намалява площите, които можем да ползваме в парковете, по свое усмотрение. Всичко това нас няма как да не ни навежда на мисълта, че се цели унищожаване на стадата, тъй като всички много добре знаят, че без паша в нашия район, ще стане точно това, обяснява животновъдът.

И докато световни екологични философии водят към възраждане на пасищното животновъдства като най-доброто, то у нас планинските говедовъди се чувстват някак като престъпници. В исканията си към институциите те се позоваваха на научни доказателства и доклади, включително от БАН, в които се подчертава значимостта на пашата и дори се казва, че е възможно да се увеличи гъстотата й, но…

„В същото време от МОСВ миналата година са направили становище, поръчано от МЗХ, в което се казва, че през октомври е имало преизпасване на пасищата в парковете. Истината е, че сушата тогава беше много сериозна, не е имало преизпасване, просто всичко изсъхна 

Това са паркове, в които хиляди години е пашувано. В Стара планина са идвали лятото скотовъди чак от Бяло море, бягайки от жегата. Аз съм наследствен фермер и дядо ми също пасеше стадата в Балкана. Как тогава не е бил преизпасан Балканът, а сега само местните животновъди сме вредни за него?!”, пита потомственият животновъд.

Животновъди: Не търсим субсидии, искаме паша и поминък

Настояще без перспектива

Животновъдите от Централен Балкан споделят, че при тях положението е критично. Докато в Рила тревостоят е по-добър и климатът позволява животните да стоят до по-късно, в Централна Стара планина след края на септември това е почти невъзможно. По думите им принципно достъпът им до този природен ресурс е ограничен от климата, а сега става и невъзможен, ограничен от институциите.

Орязаха с 60% позволителните този сезон, като добавим и отпадналите преди това, за тази година около 20% от животните дават да се качат в Балкана. Това е абсурдно. Сега казват, че за догодина над 1500 м няма да е разрешена паша. А пасищата са изцяло над 1500 м.

Ние практикуваме пасищно месодайно животновъдство, защото чистата храна идва от чисти пасища, които се намират в Балкана, далеч от конвенционалното земеделие. Няма какво да направим, вече почнахме да храним животните с фуражи, казва още Лазаров.

Като хвърляне на прах в очите разчитат фермерите обещанията, че ще се правят опити да им се дадат някакви пасища в Натура 2000. „Ние в нашия район нямаме такива места, могат да ни дадат най-много някакъв горски фонд, в който няма паша, а вода няма абсолютно никъде в летните месеци. Пасищно животновъдство без водопой е невъзможно”, заявява Лазаров.

 

Верига от последствия

Негативите от едно непремерено решение обикновено идват с ефекта на доминото.  Ето част от щетите, които води след себе си ограничението за паша.

Николай Лазаров има 3 стада с крави, взел е разрешение за паша в Балкана само за едно. Въпреки че е притиснат до стената, трябва да запази животните поне до есента, защото вече ги е заявил по Кампания 2024. Кравите му са предимно редки, местни породи, за което той е поел 3-годишни ангажимент, който рискуват да не изпълни, да връща пари, да фалира… 

Това е основният поминък на семейството му. Катастрофалните решения, както ги наричат местните животновъди, го сварват малко преди да инвестира в преработка и директен пазар на чисто месо. Тези планове отпадат сега. 
Други стопани, чиито ангажименти изтичат наесен, пък споделят, че масово ще дават животните на кланиците, което обаче ще доведе до спад в цената заради масови продажби, а фермите отново няма да могат да покрият загубите.

Вероятният край на тази история е масово излизане от сектора. А от това местните икономики, заетост и пазар също ще пострадат. Нахалост ще отидат и всички инвестиции, направени от животновъдите в бази, кланици и прочее.

„Най-голямата щета е, че се възпира производството на чиста храна, която е основен фактор за здраве, а здравето би следвало да е приоритет на всяка държавна политика, коментира Лазаров и призовава:

Някой трябва да предотврати изколването на стадата, защото това ще стане. Пазарите в страната са такива, че не позволяват целогодишно оборно хранене на животните или дори10-месечно хранене, както се очаква.”