70% от сладката вода в света отива за нуждите на селското стопанство. Колкото от нея обаче се губи по трасето, задава си въпроса порталът foodsustainability.eiu.com.
 
Някои страни се справят по-успешно с управлението на водите, сочи Индексът за устойчивост на храните (FSI). По последни данни страните с най-нисък воден отпечатък са Люксембург и Малта, следвани от Кипър, Йордания и Словения. 
 
Обратно, най-големите водни отпечатъци оставят най-бързо развиващите се икономики – Бразилия, Русия, Индия и Китай, както и САЩ. Най-голям проблем с устойчивото управление на водите имат страните от Близкия изток, особено по отношение на подземните.
 
 
Ефективното използване на водата занимава и ООН, която през 1993 г. обяви 22 март за Световен ден на водата. Преди няколко дни организацията публикува своя последен Доклад за световното развитие на водите. Той отново припомни поетия ангажимент всички хора да имат достъп до устойчива, безопасна вода до 2030 г. 
 
Друг е въпросът как ще се случи това, след като източниците на подпочвени води страдат от изчерпване и замърсяване в 60% от държавите. Голям проблем е, че напояването в селското стопанство често е неефективно, пише в своя блог д-р Кейти Томлинсън.
 
Тя посочва няколко прости, традиционни начини за справяне с проблема. Например земеделските стопани могат да съхраняват дъждовна вода по време на тежки валежи, като изграждат езера и резервоари. За да намалят разхищаването, те могат да подобрят способността на почвата да абсорбира и задържа вода. 
 
Все повече стопани прилагат No-Till технологията, при която растителните остатъци на повърхността на почвата намаляват загубата на вода при изпаряване. Ефект има и използването на ротационни пасящи животни, компост, мулч и покривни култури.
 
Проучвания сочат, че само преминаването от повърхностни пръскачки към капково напояване намалява неблагоприятната загуба на вода с 76%, като същевременно запазва добива.
 
 
Все по-голяма популярност набират хидропоничните системи. При тях растенията се отглеждат във вода, която съдържа хранителни вещества. Използва се по-малко земя, което намалява замърсяването и ерозията на почвата. Плюс е системата е затворена, водата се рециклира и има по-малко евапотранспирация.
 
Прецизното земеделие също повишава ефективното използване на водата. Има сензори, които отчитат влагата в почвата или в листата на растенията. Данните се съхраняват в софтуер, базиран на облак, и се изпращат на стопаните. Така те могат да доставят точното количество вода на точното място в точното време. Отделно те имат достъп до редица мобилни приложения за правилно управление на водите.
 
Друг добър пример е соларна напоителна технология, при която електрическата помпа се захранва със слънчева енергия. Водата се разпределя чрез пръскачки или се съхранява в резервоари, поставени на високо. След като клапанът на резервоара се отвори, под напора на тежестта водата се изпраща към тръбите за напояване на културите.