„Представителност” е думата, която често скарва различните браншови организции, докато за много от фермерите, споделящи пред Агри.БГ, ситуацията продължава да бъде „и сам войнът е войн”. В хода на изотвянето на Стратегическия план за новата ОСП отново изникна проблемът за липсата на Закон за браншовите организации, а оттам и въпросът представляват ли те наистина фермерите у нас. Възроди се и темата за областните консултативни съвети и дали те не са по-добрият вариант за представителност.

И на вас ли ви "отрязаха главите" по 4.1.2?

Темата повдигна председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков, който заедно с още няколко организации в сектора внесе писмо в министерството с искане на възобновяване на областните консултативни съвети. Такива бяха сформирани още по времето на министър Танева, но така и не продължиха да действат, а Джиков припомня, че идеята за тях тръгна още през 2012 г., като е взаимствана от Франция.

Председателят на НАК предложи по време на срещата на Тематичната работна група за Стратегическия план тези областни структури да се възстановят и да бъдат включени в групата, чертаеща родните земеделски приоритети в новата ОСП. Ответна рекция дойде веднага от Добруджанския овощарски съюз. Споделените пред Агри.БГ притеснения са, че през областните консултативни съвети може да се оказва политическо влияние, защото в тях участват районните структури на министерството.

Тодор Джиков: Напротив, чрез областните консултативни съвети ще се избегнат точно политически зависимости. Тъй като ние все още нямаме Закон за браншовите организации, в който да е изчистена представителността, то единственият начин в момента е възстановяването и доизграждането на областни консултативни съвети.

„Държавата в лицето на областните дирекции по земеделие, ще играе ролята единствено на организатор, защото в тях са регистрирани всички земеделски производители от областта. Просто през тях събирането на хората може да стане оптимално бързо. След това идеята е самите земеделци да излъчат свой представител на областта.

Представителите пък на 27-те обласни консултативни съвета, излъчват един постоянен представител, който да има кабинет в министерството, да има пряк достъп до министър и заместници, за да може да има постоянно комуникиране на проблемите на хората. Принципът е същия като избора на народни представители. Този човек е избран от фермерите и може да бъде сменен от тях, ако не отговаря на очакванията”, обясни пред Агри.БГ Тодор Джиков.   

Според него обособяването и дейността на тези областни структури по никакъв начин не компрометира активността на браншовите организации и в частност участието им в Тематичната работна група за Стратегическия план. "Но нека има по-голяма представителност на фермерите и излъчените представители от областите да участват също. Голяма част от тези браншови организации се получиха като казионни сдружения, които срещу няколко десетки хиляди лева на година, изпълняваха една неблагоприятна функция с, видите ли, 100% браншово съгласие”, коментира още председателят на НАК.

Относно опасенията, че областните консултативни съвети ще се управляват от служители на местното ОДЗ, той е съгласен, че това не бива да се допуска и добави:

"На единствената такава среща имаше областни съвети, които си бяха избрали за председател служител от ведомството, но това не е редно, разбира се, просто не бе обяснено, не бе разписана същността на това организиране. Тези структури са жизнено важни и трябва да функционират поне докато не се стигне до закон за браншово представителство".

Джиков подчерта, че сигналите от аграрното министерство  за влизането в действие на тези структури са разнопосочни, но в същото време 11 областни председатели консултативни съвети, които сами по себе си са земеделски производители, ще продължат да работят  това да се осъществи.

За Агри.БГ винаги най-важно е било мнението на фермерите и кой те припознават като свой защитник и представител. Можете да споделите мнение по казуса в коментарите под статията.