Изказването на екоминистърa Емил Димитров в Народното събрание, че 2021 г. ще донесе със себе си водна криза в земеделието, породи бурни реакции в агросектора. Според редица земеделци проблемите с водата и напояването в сектора се политизират.

Екоминистърът: 2021 г. ще донесе водна криза на земеделието

Предисторията

Всичко започна със среща на земеделския бранш с министър-председателя Бойко Борисов. Тогава браншови организации от различни сектори поискаха по-леки административни мерки за регистрацията и ползването на обекти за напояване във връзка с тежкото състояние в страната и проблемите със сушата. 

Предложиха се промени в Закона за водите. Промените гласяха, че без разрешителен режим регистрирани земеделски производители ще могат да сондират и изграждат кладенци и ползват безплатна вода до 50 кубика. Измененията минаха на първо четене в Комисията по земеделие в Pарламента, но след това не бяха приети от Комисията по околна среда и водиte.

В крайна сметка промените в Закона за водите са предмет на гласуване в Народното събрание.

Екоминистърът подхвана напояването

Според министър Димитров обаче промените в Закона за водите са поредното безумие. Според него с тях ще се прокарва закон, с който да се разреши на лишените вече от вода земеделци да могат да копаят където си искат, да променят водните язовири на съседите си.

Днес в Народното събрание екоминистърът каза:

„Ние сме в изключителна криза поради престъпно бездействие по ремонтиране на земеделските язовири и унищожаването на националната напоителна система. Тази година дадохме вода на всички, догодина имаме 45%, ако ги увеличим на 70-75%, ще направим цял един отрасъл. Елате да обмислим дали си заслужава да помогнем на земеделците и следващата година да оцелеят“, подкани депутатите Емил Димитров.

Мнението на бранша

Според част от земеделската общност изказването на министър Димитров е политическо.

“Темата е подхваната политически. Просто виждам, че атаката е доста голяма по отношение на едно наше искане за намаляване на административната тежест за всички земеделци. Нашето желание беше от разрешителен режим да минем на уведомителен, тоест да падне административната тежест за всички, тъй като става въпрос за много бумащина и разходи.

Мога да кажа, че земеделците винаги са оцелявали! Ние се надяваме на природата, а в момента чакаме надеждата. Като завали, язовирите ще се напълнят”, коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов за Агри.БГ.

По думите на земеделския министър Десислава Танева инициираните промени в Закона за водите са синхронизирани с МОСВ, както и с браншовите организации в сектор “Селско стопанство”.

“Всичко, което поискаха от МОСВ да отстраним, бе отстранено с изключение на обема, който може да ползват по облекчен режим регистрираните земеделски стопани извън урбанизирани територии. Входираните промени от народни представители са в крайна сметка произведени с няколкомесечна комуникация с НПО в сектора и след среща в МОСВ”, каза Десислава Танева за 24 часа.

Неоспорим факт е, че водата е в основата на всички процеси, свързани с ефективното селско стопанство. А нейното управление до полетата и в технологичните процеси е залогът за успех на устойчивост и сигурност на продоволствената политика на всяка страна.

Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), сподели свое предложение пред Агри.БГ, с което може да се рехабилитира част от системата на Напоителни системи.

“Предлагаме да се обърне изключително внимание на региона от областите Търговище, Разград и Шумен, където има изключителна концентрация на ягодоплодни, плодове и зеленчуци, които заемат сериозен дял в общото производство на страната. 

По наша информация загубите от пренос на вода по остарялата канална мрежа на Напоителни системи са изключително големи и се оказва на практика, че до полетата за напояване достигат по-малко от 10-20% воден ресурс от отпусканата вода от язовирите”, каза Петков.

Според него поливните площи са намалели драстично и вече не е рентабилно да се пренася вода в огромни открити канали. Той е категоричен, че е необходимо да се модернизира доставката на вода.

“Това може да се случи с помощта на тръбопровод от полиетиленова тръба или друг вид евтин материал, който ще даде изключителни предимства и положителни ефекти през следващите 30-50 години. Подобна практика се използва за рехабилитиране на ВИК мрежите, като в старите интернитови тръби се вкарват нови полиетиленови тръби, без да се копае или нарушава инфраструктурата”, обясни Божидар Петков.

Земеделските производители не са причина за влошеното състояние на язовирите, твърдят и от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Техните предложения за законови промени целят облекчаване на режима за собствени водоизточници и намаляване на водовземането от язовири за питейни нужди. Те са убедени, че изграждането на собствени водоизточници изисква облекчен режим, защото узаконяването им от страна на МОСВ, което се извършва в срок до две години, е период, за който един земеделец може буквално да загуби стопанството си.

Близо 900 млн. лева за ремонт на напояването

От друга страна, светлина в тунела за българското напояване все още има. Планът за възстановяване и устойчивост на България, представен преди дни от вицепремиера Томислав Дончев, цели да модернизира цялата напоителна мрежа. Определеният бюджет е 846 млн. лв.

Десислава Танева: Предлагаме 900 млн. лв. за напояването

“Проектът е доста амбициозен. Такива средства и подобни ремонти не са правени от комунизма в България. В плана за възстановяване е обхваната цялата напоителна система, като не говорим за язовири, обекти, които служат за водоползване. За тях има друга програма, която върви”, коментира Костадин Костадинов.

При представянето на самия план земеделският министър Десислава Танева увери, че благодарение на отпусната сума от близо 900 млн. лв. площите за напояване ще се увеличат с близо 70%. В същото време ще се улесни достъпът на още повече земеделци до вода за напояване.

Последно - ще има ли или не криза в напояването?

По-късно днес екоминистърът върна думите си назад и заяви пред премиера Бойко Борисов, че водна криза няма да има. 

След апела пред Народното събрание, Емил Димитров докладва на премиера ситуацията с водоснабдяването в Бургас и мерките, които ще се предприемат в следващите месеци, ако сушата продължава, съобщиха от правителствената пресслужба.

По време на срещата си с премиера Емил Димитров е поискал неговия заместник - Атанаска Николова, да бъде освободена от длъжност, като на нейно място да бъдат назначени двама нови заместник-министри. Според Емил Димитров е нужно те да отговарят за водния ресурс на страната, както за отпадъците и екологията.