Петър Петров от габровското село Съботковци е един от малкото животновъди у нас, които са намерили частично решение на проблема с липсата на работна ръка чрез доброволци от чужбина. Чрез най-големия такъв сайт в Европа той е посрещал хора от къде ли не.

Една история за попарените надежди на мярка COVID-19

За съжаление, пандемията временно осуетява плановете му да продължи с тази практика, но той вярва в добрия смисъл на самата идея. 

„Аз им подбирам работата така, че постоянно да правят нещо различно. Ако цяла седмица чистят пасища например, няма да са много доволни от престоя си. Но ако всеки ден имат различни занимания, има полза. Хората са ентусиазирани от това, че виждат ефект от работата си. В днешно време в голяма част от професиите накрая няма видим резултат. Докато тук, ако направим навес или почистим пасище например, веднага виждат какво са направили и това е много удовлетворяващо – и за тях, и за мен“, споделя младият фермер.

Разбира се, не са малко и случаите на доброволци, които злоупотребяват с престоя си.

„Някои си мислят, че идват тук, за да спят безплатно и да се разхождат, като на почивка. Имах случай на доброволци от Далечна Азия. Моята идея беше да работят по 4 часа на ден, като през останалото време могат да яздят, да карат трактор, да се възползват от благините на фермата. Но те нямаха визията да работят. Затова на третия ден просто ги отпратих. Но пък от доброволците от Европа съм изключително доволен. Знаят какво искат и като работа са доста изпълнителни“, обяснява от опит Петров. 

По думите му обаче доброволството не е законово уредено у нас.

„Реално ако ми дойдат на проверка и видят някакъв англичанин, който работи във фермата, аз не мога да им кажа: „Той е доброволец“. Те го смятат за работна ръка. Аз трябва да го осигурявам, да имам договор. Не съм имал проблеми, но въпросът е принципен. Трябва да се организират нещата, защото всичко може да стане – да се нарани, да е нужна медицинска помощ“, дава за пример фермерът.

Друга идея, на която той е силен привърженик, е организирането на бригади като едно време. Например за период от 3 – 4 лета ученици в гимназиалната степен да се пращат на работа във ферми за 1 – 2 седмици. 

„Има какви ли не занятия, които могат да се вършат и от ученици – да се прибират дърва, сено, да се сортират картофи. Аз съм сигурен, че дори фермерите ще са склонни да плащат за тази услуга. В един момент, когато човек стане на 20 години, това ще му е дало малко опит, дори самочувствие. Като започне работа, той ще има някакви трудови навици. 

А в момента просто ги мързи и имат едни нереалистични очаквания за заплатите, които искат. Идват за няколко дни и си тръгват. Вече сме стигнали до такъв етап, когато работодателят се съобразява с работниците, а не обратното“, недоумява Петров.