Няма друга алтернатива за работниците в животновъдството, освен „вносът“ на хора от трети страни. Без тях бизнесът не може да се развива. Това коментира за Агри.БГ животновъдът Георги Тончев, който отглежда във великотърновското село Плаково 1000 крави и телета, и разчита на помощта на 12 човека от Узбекистан. 

Четете още: Санкции за фермерите при нарушения на трудовите стандарти

 

„Заплащането на узбеките, с които работя не е по-ниско, отколкото на хората от България. Трудът им обаче не е просто по-качествен, а в пъти по-продуктивен от този на нашите работници. Всичко това зависи от мотивацията. От Узбекистан идват изключително мотивирани хора, които работят съвестно. Наясно са, че като се трудят добре, фирмата ще се развива и ще можем да им плащаме добри заплати. Докато мисленето на нашите хора е как да не работят за сметка на работодателя“, споделя стопанинът. 

Той е убеден, че в бъдеще тези хора ще станат все по-важни, тъй като има дефицит на качествен труд. 

 

През последните три години, откакто Тончев има работници от чужбина, продукцията от фермата е скочила двойно и животните не получават мастити. „Хората просто са много съвестни, те не са доячи, научиха се при нас, но каквото сме им казали и сме ги обучили – правят го едно към едно“, споделя още животновъдът.  

Опитът му досега сочи, че няма никакви кражби от стопанството, а колективният дух на узбеките е завиден – откакто са тук нито един път не е имало някой, който да топи колегите си - практика, която Тончев никога не е харесвал.

„Дефицитът на български работници е толкова голям, че дори няма с кого да сравним наетите от чужбина. При нас пашата, за която всички говорят не е проблем, трудностите са с хората. Няма кой да пасе, няма мотивирани работници в региона“, разказва още стопанинът. 

В стопанството на Тончев механизаторите и управителят са българи, за него е много важно кой ще управлява хората и как ще ги мотивира за работа.