Цената на кравето мляко у нас винаги е била основен показател за ефективност при млечните ферми. В България обаче не съществува реален пазарен механизъм за определяне цената на суровото мляко, коментира читател на Агри.БГ.

24 млн. лева тръгнаха по сметките на животновъди по ПНДЖ3

В подкрепа на своите думи, той изтъква като факт осезаемата разлика в цената на литър мляко при 3,6% масленост. Цената варира от 0,55 до 0,85 лв. за литър.

“В основата на този проблем стои монопола на големите млекопреработватели. Те дирижират пазара и "мачкат" цената на млякото”, категоричен е той.

Читателят, подвизаващ се с името Вичо, описва ловки похвати, които според него могат да се определят като нелоялна търговска практика, като съответно са в ущърб и на производители, и на потребители.

Цената на млякото: Какво казват фермерите и анализаторите

“Нека се направи съпоставка с това, че пролетта и зимата големите млекопрерабитватели определят цената на сурото мляко като различна, тъй като през пролетта и лятото има повече отелвания и фуража (зеления и пашата), е на ниска себестойност. Защо обаче няма промяна в цената на сиренето или в кашкавала? Защо цената на 1 л. прясно, пастьоризирано мляко в магазина остава между 2,75-3,25 лв. и реално не се влияе от цената на суровото мляко?”, пита той.

Защо у нас е така?

В България липсва регулатор - млечен борд, който да следи именно това, категоричен е Вичо.

“През последните 30 г. това е основният проблем у нас. Той доведе до масови фалити на нерентабилните (по-дребни) ферми. През периода 2004-2006 г., преди влизането на България в ЕС, се направиха жалки опити от земеделското министерство, млекопреработватели и млекопроизводители да създадат Млечен борд. За съжаление обаче без успех.

Основната причина бе липсата на амбиция от страна на земеделското ведомство да доведе нещата до край. Заедно с това влияние оказа и съпротивата на млекопреработвателите и липсата на единство и "сила" на браншовите организации на млекопроизводители”, коментира още той.

По думите му, в почти всички страни в ЕС, именно Млечният борд е регулатор на пазара на млякото и подобни проблеми, като тези у нас, не съществуват.

“А ако се появят подобни неразбирания биват парирани, изглаждани и регулирани. Това е истината за сектор “Мляко” у нас. Това е и причината в България да няма нормален (реален) пазар на млякото, а да има спекула и монопол на млекопреработвателите”, каза още той.

Остава въпросът докога производителите на мляко у нас ще позволят това да се случва и кога ще осъзнаят силата на организираната си съпротива за създаване на Млечен борд?

“Секторът трябва да намери добри експерти, които да представляват фермери и производители, и да решат този изключително важен проблем за пазара на млякото у нас. Има трудно и бавно решими проблеми, но няма нерешими”, заключва коментара си читателят на Агри.БГ.