Последните декари от царевица в Добричка област се жънат в момента. Близо 918 000 дка с тази култура заложиха стопаните през пролетта.

В Добруджа: Пъстра е картинката при царевицата

„Производството на царевица беше обусловено от много трудности - трудна оран, малко влагозапасяване през зимния период”, коментира Васил Стефанов, който обработва 15 000 дка в земеделска фирма в община Крушари.

„Знаете, че в Добруджа масово се разчита на зимната влага, а такава почти нямаше. Запасяването беше от порядъка на 60 до 130 литра на кв.метър за различните райони в община Крушари, т.е. там, където са и нашите площи. Нормативът за влага е минимум 350 литра. Виждате колко далеч сме от нормата! Царевицата е една от най-влагоемките култури и затова беше много рисково и трудно отглеждането й”, уточнява още фермерът. 


Васил Стефанов пояснява, че след сеитбата, през пролетта е имало землища с почти идеални условия и валежи.

„Имахме дъждове, които много ни помогнаха. На някои от царевичните полета паднаха до 200 литра и това помогна за добрите резултати до 1000 кг/дка. Където имаше оскъдни валежи, резултатите не са задоволителни – около 500-600 кг”, допълва земеделецът.

Той изчислява, че при ниски добиви и при ниска изкупна пазарна цена, не могат да се покрият всички разходи по производството.

За да се извлече печалба от царевицата, трябва да има добиви поне от 650-700 кг/дка.

„Всяка година се увеличава все повече и повече себестойността на продукцията и това изисква ние да получаваме все по-високи и по-високи добиви. Ако искаш да вървиш напред, трябва да бъдеш в крак с новостите, но те си имат цена!”, категоричен е Стефанов.

В стопанството му се сеят хибриди от различни компании, за да може да се извлече най-доброто от всяка генетика. Всеки един хибрид има различна вегетацията, има различни изисквания за влага и температура. 
Земеделската фирма има 24-годишна история.

„Сеехме по 4-5 вида култури, но през последните години ги ограничихме до 3 и това не е много правилно в селскостопанско отношение. Това свиване на културите за съжаление е наложено както от пазарната конюнктура, така и от природо-климатичните условия”, заяви още Васил Стефанов по повод липсата на рапица в сеитбооборота на компанията. 


„От 3 години не я сеем рапица. За нас рапицата е култура, за която няма добри условия в нашите земи. Няма валежи в края на лятото, в края на август-началото на септември, когато на най-добрите агротехнически срокове за сеитба на рапица. През последните 3 години в този период нямахме влага. Чисто и просто тя не поникваше и се налагаше да разораваме площите и да сеем други култури. За нас оставаха разходите по обработките, за семена и други”, обяснява още фермерът.