До редукция на сумата по обвързана подкрепа за моркови може да се стигне заради грешни изчисления на разходната норма, заложена като изискване по интервенцията, алармира един от най-големите производители на моркови у нас.

До края на януари кандидатите по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци подават документите си за Кампания 2024. Спрямо условията в Наредба № 3 стопаните следва да са попълнили електронен опис по образец на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките за използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал. Описът е по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

В Приложение № 11 към наредбата за всяка от културите са посочени минималните разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ, изчислена в килограм/хектар и като брой растения, които трябва да бъдат покрити. Според тях при сеитбата на моркови трябва да се използват минимум 2 кг семена на хектар, като в таблицата липсва посочен брой растения, който се получава при това количество.

Дългогодишният земеделец и сериозен производител на моркови у нас Даниел Петров обръща внимание, че посочената норма не отговаря на действителната производствена такава.

„Според етикетите на семената, с които работим, 1 000 семена са 2,7 грама, а някой в министерството е сметнал, че 1 000 семена моркови са равни на 1,25 грама. При изискване от 2 кг/ха излиза, че трябва да се сее минимум по 160 000 семена на декар. Ние сеем по 140 000 семена на декар и правим добиви от 4-5 тона/дка, които са 3-4 пъти над изискуемото (1 300 кг/дка)", обяснява зеленчукопроизводителят. 

По думите му не е невъзможно да се засеят 160 000 семена на декар, като за морковите нормата варира от 120 000 броя/дка до 160 000 броя/дка, но това е таванът на сеене, а не минимумът. Понеже Даниел отглежда и други зеленчукови култури, подлежащи на обвързана подкрепа, сравнява, и констатира, че само при морковите посочената разходна норма е максималната възможна такава, а не минималната.

„Прави впечатление, че за лука примерно е точно обратното, при зелето – също. Там наистина са дадени минимални разходни норми и ние сеем поне 2 пъти повече на декар от изискуемото, защото има сортове, които подлежат да се засеят по-гъсто с цел по-малки глави зеле.

При морковите обаче са дали максималната горна граница. Аз сея със средната норма и не успявам да постигна изискуемото, въпреки че семената, които ползвам са по 250 лв. за дка.

Ние сме приложили 54 млн. семена за над 100 000 лв. и с тях сме засели 400 дка моркови, а по официалните сметки излизат към 330 дка, само защото нормата е грешна и тази бройка се приравнява на 67 кг., а не на 147 кг., колкото реално съм използвал”, обяснява Петров.

Излиза, че в подпомагането за моркови може да се стигне до редукция на сумата, тъй като според казаното дотук ще е нужно да се докажат повече семена от реално използваните за съответните хектари. Това според Даниел не е невъзможно да бъде приложено като спасителен вариант от фермери с по-малко площи. Те ще бъдат принудени да си набавят фактури на дребно от някоя агроаптека, за да се докажат повече семена. Но, за да не се стимулират такива незаконни трикове, най-добре е изискванията да отговарят на действителността.