Условията на банките са голяма спънка за развитието на фермите у нас”, категоричен е животновъдът Тодор Ванев. На прага на новия субсидиран период за селското стопанство с множеството проблеми около ставки и правила в Стратегическия план, фермерът обръща внимание на добре познатите инструменти за бизнес в една пазарна икономика – кредитите, като пита защо никой не работи в тази посока.

Идея: Допълнително да се дават пари на животновъди без обработваема земя

Темата е стара и болезнена за земеделските стопани, а през годините така и не бе постигнат задоволителен за всички модел за кредитиране на фермерите. Според Ванев липсва политическа воля за това, а в същото време редица проекти на малки и средни стопанства не могат да бъдат реализирани заради лошите условия на банките.

„Като няма какво да заложиш, не ти дават пари, ама какъв залог да направиш, като сега стартираш например. Така пропадат много находчиви проекти. При фермера едно плюс едно никога не прави две, може да е нула, може и да е едно. Нужно е да има някакво разбиране и различни условия при кредитирането на селското стопанство”, подчертава животновъдът и пита:

"Защо да не може да се разсрочват кредити, да има възможност за отлагане на вноски в кризисен период, да има някакъв вид сезонно кредитиране? Ние не искаме да не връщаме пари, напротив, ако има изгодни за фермерите оферти, много от нас ще предпочетат кредити пред субсидии."

Тодор Ванев: Ако има Гаранционни фондове, нисколихвени и безлихвени кредити, субсидии не ни трябват.

По думите му често субсидиите се явяват спасителен пояс, но това обвързване понякога допълнително затормозява стопаните. Ако земеделците у нас могат пазарно да се развиват, да си позволят инвестиции, които да повишат конкурентноспособността им, то истерии със субсидии няма да има или поне ще са по-малко.

„Пореден програмен период и пак сбъркани планове, политики, изисквания. Такава бюрокрация няма никъде. Прекалено административно натоварен е фермерът, а един уморен човек не може да мисли, камо ли да прави бизнес. Половината животновъди нямат възможност да плащат на хора да им водят счетоводство, те нямат за работна ръка, какво остава за административни дейности”, коментира още Ванев.

Животновъдът, който с години труд и попиване на опит от чужбина успява да затвори производствения цикъл и да създаде устойчив бизнес, твърди, че на Запад колегите му нямат такава административна тежест върху плещите си, имат свободата да работят по ясни правила, разбира се, а проверки се правели само по основателни сигнали.

Няма да има такива злоупотреби със субсидии и у нас, ако фермерите можеха облекчено да ползват кредитиране и съответно пазарно да се развиват”, убедено заявява за финал Тодор Ванев.