Румен Тодоранов е на 37 години. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на великотърновските зърнопроизводители. Завършил е специалност „Икономика” в Свищовската стопанска академия. Заедно с брат си от 12 години въртят семеен бизнес със земеделие в Поликраище. Те помагат на баща си Йордан Тодоранов, който от 1994 година стартира с 3000 дка земя. След 16 години тя е близо 11 000 дка. От тях само 500 дка е собствена. Основно площите са в землището на Поликраище, Първомайци и Крушето. Има наета земя и във великотърновските села Хотница и Русаля.

„От малък съм с тракторите и баща ми по полето. Знам какво е да се занимаваш със земеделие. Това ни е в кръвта. Нерядко се шегувам, че българинът е селянин. Земеделието си е бизнес, който всеки обича”, разсъждава Румен Тодоранов. Известно време той е поддържал интернет мрежата в селото, но през 1998 година твърдо решил да помага в семейния бизнес. А и не е потърсил спасение в чужбина. „Имало е и добри, и лоши години откъм реколта. Суша, наводнения и прочие. Базата, която притежаваме, хората, с които работим, са ни дали възможност да се развиваме. И да потърсим възможностите”, казва упоритият мъж и смята, че има много хляб в земеделието. И както казват и други арендатори, България би излязла от кризата, като се наблегне на земеделието. „Имаме данни за туризъм, но не можем да конкурираме съседните страни, със земеделие обаче можем”, смята Тодоранов младши. Досега той е спечелил един проект по Програмата за развитие на селските райони. От него има един комбайн с приспособления за слънчоглед, внос от Италия, купен от старозагорска фирма. Има кредити и към банките. Парите са най-вече за оборотни средства и за машини. Въпреки че автопаркът му е добре оборудван с 10 трактора от различен клас, два комбайна (единият Laverda 296 LCS) и две сеялки, скоро Тодоранов ще си купи и автоматизирана пръскачка. От тази година той ще използва нов вид тор, хвали се арендаторът. Съвсем обикновен, органичен от птицекомбината в Поликраище - за повече добив.

Преди време зърнопроизводителят отказал проект за 470 хиляди лева за животновъдна ферма. Видял, че политиката на държавата не е насочена към фермерите. Затова останал с малко помощно стопанство с 20 прасета, 10 телета и 5 крави. Семейството разполага и със 100-декарова ябълкова градина. „Това ми е пенсията”, шегува се Румен. Той има идея да отглежда в бъдеще и рапица за биогориво.

Относно получаваните субсидии споделя, че се дразни, когато стане дума за тях. „Налага се мнението, че субсидиите са само за нас, зърнопроизводителите. А те не са само за нас. Ние сме началната точка на разпределение. Когато аз получа едни пари, аз си увеличавам рентата. Два пъти повече давам пари от преди години, заплатите на работниците на полето и механиците три пъти повече съм ги увеличил, купил съм си нова техника, купувам торове и препарати. Така ставаме по-конкурентноспособни. Скоро съм дал 1200 лева рента на една жена и тя ги занесе в болницата, защото се лекува”, казва Румен. Освен пари арендаторът дава и хляб, олио и зърно. „Колкото ние сме по-добре, толкова и хората ще са по-добре. В това е смисълът на субсидиите. Когато се забавят, бавим хората и доставчиците си на торове, горива и др.”, допълва Тодоранов.

От дългите години опит той е разбрал, че трябва да се работи по-активно и по-малко да се приказва, и търси съдействие. Защото дори и с кандидатстването с проекти е срещал трудности. „Те са ти задали срокове. Три месеца за разглеждане на документите, а четири - реализация. Правя си аз сметка за седем месеца, а те бавят поне 9 месеца. Това е ненормално. Объркват ми се плановете. На мен ми се обръща бизнесът. Ако се случи и наводнение, суша или финансова криза, както е сега, и държавата те излъже, става лошо”, казва арендаторът, който прави целогодишен план за развитие на бизнеса. Той посочва още, че в съседните ни държави пшеницата е с високи цени, а ние поддържаме ниски. „Има картелно споразумение, което натиска цените надолу”, смята Тодоранов. Икономистът споделя още, че пшеницата му не може да бъде много евтина за прекупвачите, които пък печелят за сметка на производителите. „Защото няма добра инфраструктура в България. Докато стигне камионът до пристанището, заради лошия път отива два пъти по-бавно, отколкото примерно ще отива, ако е направена магистралата. Или пък проходът Хаинбоаз. Тъй като сме на възлово място и заради по-малкото производство в Южна България, изкупуваха зърно. Като е в ремонт проходът, търговците от юга не са идвали и не съм ги виждал повече от година”, аргументира се Тодоранов. И посочва, че ако има защитна цена, определена от държавата, ситуацията за производителите би била друга. Той се надява все пак с програми от ЕС да се привлекат повече млади хора в земеделието и те да развият своя бизнес у нас.

източник: в-к Борба