За зеленчукопроизводителя Иван Григоров от варненското село Припек отминалата 2019 г. се оказва не просто трудна, а кошмарна. 

2019 г. в селското стопанство: Оранжерийно производство

Преди две години фермерът успява да изгради модерна оранжерия на площ от 12 декара, оборудвана с последните иновации в областта на оранжерийното производство.

Осигурява мъгла за овлажняване и разхлаждане, проветрители, вентилатори, екран за зима и лято, LED осветление с различен спектър на светлината, класическа музика и вибрации.

Какво се случва сега с модерното съоръжение на стойност 4,7 млн. лв.?

„Оранжерията оставям на банката. Няма да се занимавам повече. Колкото и да е направено всичко, както трябва, в България според мене няма никакъв смисъл да се занимаваш със зеленчукопроизводство. Това е!”, обобщава Иван Григоров.

Стопанинът няма проблеми с производството. Оборудването е на негова страна, но не и тежките реалности на нашия пазар, нелоялната конкуренция на вносната продукция. 

„Всичко, което произведох, продадох, но големият проблем е в цената. Как е възможно гръцките краставици у нас да се продават на 1,80 лв./кг? Как излизат сметките? Как е стигнала до тук на тези цени? Това е пълен абсурд!”, категоричен е фермерът.

Сивият сектор и липсата на контрол при вноса имат сериозен принос за нелоялната конкуренция.

Иван Григооров: „Няма как да съм конкурентоспособен в сравнение с тези, които не плащат нищо на държавата. Как да оцелея? Ако всички си плащат всичко и има контрол на вноса, тогава аз щях да бъда най-рентабилен, защото оранжериите са ми най-модерните”. 

Според него 70 % от зеленчуците у нас се произвеждат в сивия сектор, а 30 % е неконтролируемият внос.

„Всеки казва, че продава българска краставица или домат, а всъщност не е така. За пореден път се втрещих в голяма търговска верига, в която видях, че на етикета пише българска краставица, а на кашоните стоят гръцките надписи”, възмущава се стопанинът. 

Какво се получава? Държавата изцежда всички, които работят, смята зеленчукопроизводителят.

„Аз имам 10 проверки от Инспекцията по труда за две години. Да не говоря за всички други проверяващи институции и за безумните бюрокрации. Годишно плащам 30 000 лв. за такива съпътстващи бюрократични проверки, справки, печати. Заедно с осигуровките, ДДС и всички останали данъци разходите стават общо към 200 000 лв.”, изчислява Григоров.

Той е категоричен, че няма как да настъпят промени в земеделието у нас без целенасочена политика на държавата.

Фермерът посочва, че в съседна Македония субсидията на декар излиза 400 лв. В европейските държави по същия начин субсидирането е сериозно.

„Затова у нас идват домати от Полша на цена от 0,50 лв./кг”, допълва стопанинът. 

Горчивият извод на фермера е, че у нас тези, които са на светло, трудно може да просъществуват. Няма как, когато си направил всичко необходимо за едно производство и работиш изрядно, да бъдеш под такъв натиск, смята той.

Няма как да се пребориш с конюнктура, като тази в сивия сектор или с неконтролируемия внос на зеленчуци. Няма как да си под натиска на сто проверяващи организации, да плащаш за хиляда сертификата и да оцелееш, допълва стопанинът.