От 20 години, три програмни периода, сектор “Плодове и зеленчуци” единствено и само вървеше надолу. Ние загубихме ядрото. Над 300 000 малки и средни семейни стопанства бяха унищожени. Стотици хиляди работници заминаха в чужбина като наемни работници и то заради това, че този сектор не беше дофинансиран. Не случайно този сектор е уязвим, защото той е зависим и от природата, и от пазари. Това коментира в разговор с Агри.БГ Цветан Цеков, дългогодишен биопроизводител на ябълки, круши и вишни. 

Живка Гроздева: Спекулата на пазара е голяма, производителят е потърпевш

“Производителите на плодове и зеленчуци не произвеждат борсова стока, както колегите от зърнопроизводството. Там нещата са гарантирани. Това, че в момента има драми, защото има внос или, че някой нещо не е свършил, не е проблем. Няма непродадено зърно. Винаги има оплаквания, но цената в момента е достатъчно добра, кой каквото и да говори. Не е въпросът да се противопоставяме, не това е идеята. Но в момента цената, която е постигната и която е на ниво борса, е напълно достатъчна, зада компенсира и разходите, и да имат изключително добра печалба, там където има съответно и добра реколта. 

В Ботевград не е плодородна земята, но ми сподели колега зърнопроизводител от нашия край, че тази година имат 7-цифрена печалба от 6 000 дка земя”, разказа Цеков. 

По думите му именно това се случва на овощарите и градинарите през последните 20 години. 

“Видяха как са застрашени, а ние 20 години бяхме унищожаваме реално по същия начин. Смятате ли как сме издържали!? И в момента се случват тези неща. Всеки втори или трети камион от трети страни, който идва, по някакъв начин е проблемен”, каза Цеков. 

Той припомни фактите, които вече за никого не са тайна, че съседни държави на България, които не са членки на ЕС, се използват препарати за растителна защита и др., които не са разрешени в Европейската общност. 

“Там се ползва много арогантна химия. Веднъж нерегламентиран/контрабанден внос, венднъж, това, което влиза официално в резултат на проверките е недопустимо за нашите стандарти, и ние да искаме да оцелеем, като заедно с това сме и недофинансирани. Не става. 

Проблемът е системен и фундаментален и заради липсата на краткосрочна, дългосрочна и каквато и да било стратегия по отношение на развитие на секторите”, коментира Цеков. 

Според е него е ключово и дори жизненоважно браншовите организации да намерят начин за пълноценен диалог с ръководството на министерството на земеделието - сегашното и всички следващи. 

“Ако това не стане, за да има приемственост, да има стратегия, ние до 10 години ще изгубим изцяло тези сектори. Просто няма да има кой да произвежда”, обясни фермерът. 

Той смята, че преди 15 години ситуацията е била също толкова тежка, с тази разлика, че постеменно търговските вериги са започнали да намират, макар и малко, място на щандовете си за българска стока. 

“Благодарение на натиска през министерството на земеделието, през срещи, през изнасяне на публична информация за техните нелоялни практики за приоритетизиране на европейска стока, започнаха да продават повече български продукти. 

Само че тези продукти трябва да отговарят на съответното качество. А когато едно стопанство е недофинансирано, няма достъп до европейски средства да бъде модерницирано, защото няма как от продажбите и от обемите си, които са минимални, да стане, то трудно ще предложи качество”, обобщи ситуацията Цеков. 

Той даде пример с Програмата за развитие на селските райони и станалите вече исторически забавяния на проекти. 

“Вместо тези средства да влязат и да има адекватна подкрепа за производителите, да има модерни предприятия, модерни стопанства, да можем да излизаме на пазарите, да имаме бази за съхранение - това нещо не се сучва. 

Няма ги политиките и стратегиите и това трябва да работят браншовите организации”, отбеляза Цветан Цеков. 

Обаче много стратегии стоят по шкафове в министерството, което означава, че няма никаква приемственост в политиката. 

“Точно така. Аз лично съм учавствал в изготвянето на две или три стратегии. И наистина това е проблемът - няма приемственост. Идва следващият министър и чисто субективно решава нещата”, посочи земеделецът. 

Цветан Цеков: Когато сме стигнали на дъното, вече трябва да мислим стратегия как да оцелеем, как да възобновим и да тръгнем в посока, защото това е свързано и с пазари, модернизация, с връщане на интереса на хората да произвеждат. 

Успоредно с това да бъдат разработвани и пазарите, защото те са основният двигател. Нямаме ли пазари, каквото и да произведеш -- виждате какво става тази година. Произвежда се продукция и няма как да бъде реализирана, смята фермерът.

“У нас има 120 000 дка с череши. И ако там има планирано производство, ако има логистични бази, които да организират изкупуването на тази продукция, а не да сме в капана на няколкото италиански преработватели, които са наложили монопол върху цената. 

Ако имаше участие в свободния пазар и имаше правилна стратегия, ние можеше да сме като Турция, която прави бум на европейските пазари. Българската череша е известна още от началото на века, когато е започнато да изнасят с влакови композиции за Германия преди Втората световна война”, разказа стопанинът. 

Цветан Цеков: От една стратегическа култура, ние се превръщаме в една култура, която единствено и само може да произвежда продукция, окято да бъде изхвърляна и да получава подпомагане, което отива в коша за боклук. 

Дали Стратегическият план или поне идеята, която е залегнала в него, ще изпълни ли това? 

“Попадайки в призмата на субективната преценка на определени персони, които в даден момента са управляващи, нещата се размиват. 

Истината е, съвсем отговорно го казвам и както искат да го разбират, няма български министър на земеделието до момента, който да е защитил наистина адекватно интересите на земеделската общност”, смята Цеков и допълва:

“Каквото и да си говорим, има 4-5% от земеделската общност, които всъщност успяват да правят някакъв добър бизнес с това, което произвеждат. Оттам насетне, благодарение, че не е имало обективна преценка и че са лишавани от адекватна подкрепа, се стигна дотук”. 

Според него, трябва да бъде сменен целият фундамент. 

“Да, правим Стратегически план, въпросът е как и по какъв начин той ще бъде еднакво, многопосочно, реално разделен между всички сектори, така че да не бъдат ощетени”, обобщи фермерът.