Кирил Ненов стопанисва и обработва 17 000 дка земя в Славяново, Плевенско. Със земеделие се занимава от дълги години. Фермер.БГ разговаря със зърнопроизводителя за субсидиите, политиката в страната, застраховането и проблемите, пред които е изправен секторът.

 

10 години България в ЕС

Българското земеделие наистина печели от Европейския съюз (ЕС) , но условията и трудностите, които ние - земеделските производители изпитваме, са прекалено много.

 

 

Няма контрол върху парите, които отпуска ЕС за обновяване на селскостопанската техника, според мен. Например, миналата година купихме два трактора, за които платихме по 242 хил. евро на трактор или сумата с ДДС бе около 1 млн. 150 хил. лева. В същото време, когато приключи програмата, този трактор вече се предлага за 160 хил. евро или 80 хил. евро по-малко.

 

 

Никой от контролните органи не се интересува на каква цена се продават машините по време на програмите, защото голяма част от парите, се разпределят между определени институции. Това ощетява всички производители, които искат да си закупят техника – те просто нямат шанса да го направят. Според мен от опуснатите субсидии, 40% от 1 млрд. лева потъват в нечии джобове.

 

Другото, което мога да кажа е, че не е правилно когато ЕС ни отпуска субсидиите за очертаване на площите – примерно 1 млрд. лева, вместо да се раздадат веднага, те се дават на три или четири транша, в продължение на месеци наред. ЕС е нещо много хубаво, но е такова за всички държави, в които се спазват някакви правила и закони. В нашата държава, моето лично мнение е, че нищо не се спазва.

 

Застраховане

Виждате какви бедствия ни сполетяха, преди година се каза, че няма да има площ, която да не бъде опазена от градушките. Говореха, че навсякъде ще има ракетни площадки. Тази година ни завари напълно неподготвени и всички тези обещания останаха във въздуха. Служителите, точно когато трябваше да са на ракетните площадки, те стачкуваха.

 

От няколко години не застраховаме продукцията. Не съм убеден, че разплащането ще бъде коректно. Предпочитаме, ако понесем загуби, те да са за наша сметка, отколкото да даваме пари години наред и ако има бедствие на пет или на шест години един път, да не получим това, което би трябвало. Никой няма да се откаже да застрахова площите си, ако има промяна, след като дойдат да огледат съсипаните площи, изплатят реално сумите. Не искам да казвам нищо лошо за застрахователите, но все още нямаме това доверие, че ще получим коректно заплащането си при бедствие.

 

 

Субсидиите

Директните плащания да се запазят в този вид, ние не искаме повече от това. Аз мисля, че ще дойде време, когато ще трябва да се справяме сами, а не да разчитаме на субсидиите, които ЕС ни дава. И все пак е по-добре да ни ги дават, за да не потъват някъде.

 

В България може да се прави успешен агробизнес, ние сме една прекрасна страна. Преди две седмици на гости ми дойде земеделец, който може би е десето поколение. Когато влезе и видя нашите площи, той извади една найлонова торбичка и си взе от земята, за да я занесе в Германия и да я покаже. Думите му бяха: „… ако имам 5 см от вашата земя, ще бъде като в приказките“.

 

Проблемите

Много от нещата се опорочават – асоциациите дори не застават зад гърба ни. Ние никога не сме били защитени. Винаги профсъюзи, асоциации са защитавали интереса на властимащите. Сами виждате, че цялата икономика е срината и колко много хора избягаха навън. Какъв оптимизъм може да има?

 

Ние изнасяме всичко навън. Продукцията минава през много ръце докато стигне до морето. В същото време в земеделието влиза и зеленчукопроизводството. Къде е? Няма го. Как ще се развива?

 

 

Какво предстои?

Според мен, ще дойде времето след три или четири години, когато няма да има европейски субсидии, голяма част от зърнопроизводителите ще отпаднат и ще останат определени хора, които ще се занимават със земеделието. За средния земеделец, докато нещата не се централизират, докато пшеницата не се купува от много хора, докато не стане така, че да не се взима субсидия на очертана площ, нещата няма да се оправят. Защо субсидията да не се дава за произведена продукция?

 

Защото много хора очертават площи без да имат нищо и без да правят нищо. Ако го направят на тон предадена продукция всеки, който има земя ще си фактурира суровината и ще продава, така и ще постъпват данъци в хазната. В случая, ще ви кажа за Славяново, от 80 хил. дка землище, съм убеден, че 40% от продукцията не се отчитат никъде. Всичко се продава без документи. Трябва да се мине във формата на тон предадена продукция, а не на очертана площ, това е моето мнение, ако иска да се тръгне на добро.

 

Партньорите на полето

Относно препаратите, ние работим с Германия, правим директен внос от там. Когато поискаме семена , торове препарати, фирмите от Германия ни изпращат и ние им имаме доверие. Качеството е огромно, това, което е при тях и това, което се произвежда в нашите институти, не може да се сравни.

 

Ако говорим за комбайни, предпочитаме Claas Lexion, при тракторите сме със симпатии към John Deere, въпреки че си закупихме и два трактораFendt, за които не мога да кажа нищо лошо. Fednt е Mercedes при тракторите.