Продаваме ограничени количества от продукцията си на родния пазар, защото вносът ни притиска, спасява ни износът за Румъния, споделя откровено пред Агри. БГ зеленчукопроизводителят от Каварна Маргарит Стефанов.

Спасителен план: Таванът за млади фермери се вдига на 100 000 евро

Семейната ферма на Стефанови полага своите основи преди 25 години с 13 дка картофи в района на Каварна. Сега обработваемата площ на фамилията е 1200 дка, предимно пипер и лук, малко оранжерии и етерично-маслени култури. Производството се модернизира постоянно, продукцията е качествена и с добър пазар в северната ни съседка. Традициите в земеделието, създадени от родителите, вече са се приели от наследниците, които активно участват в семейния бизнес. Така Стефанови са пример за наследствена българска ферма, а в гласа на патриарха има още много ентусиазъм

„Продължаваме да се развиваме и обогатяваме производството. От 10 години работим и по едно направление с лук. Сеем около 240 дка с него. Миналата година спечелихме по мярка 4.1 и направихме склад за съхранение на лук с вместимост 1000 тона.  Благодарение на големия син, който се върна от Англия, там завърши магистратура, се случи този проект. Той се зае с многото документи и организиране на процеса, това изисква много време и постоянство, а в същото време трябва и на полето да се работи. Там малкият син помага. Така много бързо построихме склада", горд е от постигнатото Маргарит, но и споделя:

Складът вече е пълен. Пазарът за нас е ограничен, защото вносът ни подбива.

Така в историята за устойчивото, наследственото родно производство има и много болка, трудности, предизвикани от различните стандарти, често в наш ущърб, на единния пазар, на който не е лесно да пробиеш.

Цените на консумативите и субсидиите ни са коренно различни,

заявява Стефанов и изчислява, че себестойността на неговите зеленчуци е в пъти по-голяма от на вносните заради скъпите препарати и торове.

Имам колеги, които ходят до Германия да купят препарат за 12 лв., тук ние го купуваме за 19 лв., коментира зеленчукопроизводителят.

Маргарит Стефанов: „Нашите машини са купени от тези държави, които ни притискат сега с пари. Проблемът е, че нямаме еднакъв старт с тях. В Турция, която е съседна на нас и внасяме стока от нея, земеделецът не получава субсидии, обаче там консумативите са в пъти по-евтини от при нас. Имат стратегия за износ, водата им е безплатна. 

В Румъния също имат стратегия. В Полша примерно, които също имат голям износ, се субсидира на килограм. При нас е на декар и ние не знаем какво ще получим, не се знае кои култури ще са с приоритет, за да се насочим. При нас е пълен хаос. Добре, че е румънският пазар за пипер и камби, ако не е той да изнасяме, в България няма как да пласираме стоката.“ 

Вносът надвива

Около 70% от продукцията ни отива в Румъния, останалите са за свободен пазар у нас и малка част отива за фабриките, но не и в големите вериги магазини, тъй като там има голямо ембарго за нас, признава фермерът.

Ток, вода, заплати, данъци, такси смет.., но продължаваме напред

Така с усмивка Маргарит споделя за ежедневните разходи, които изисква производството му и къде нещата минават границата на поносимото.

Маргарит Стефанов: „Понеже ние добиваме вода от 120 м, сега енергото е наложило нова такса мощност – достъп до разпространителната мрежа. Ползваш, не ползваш – плащаш си я и никак не е малка. За един трансформатор на лука, който е 160 киловата, ми слагат по 100 лв. на месец – 1200 лв. на година. Където ми е по-голяма мощността заради добива на вода, е 400 лв. на месец. 

Тези разходи се трупат върху цената на крайния продукт. Съгласен съм да си плащам данъци, всичко, но не може да плащам 2500 лв. такса смет, след като ми искат и 140 лв. на месец за контейнер. Хем голяма такса за сметопочистване, хем допълнително си плащаш самата услуга."

Аз съм получил за COVID и за един de minimis общо около 20 000 лв., a имам всеки ден около 50-60 човека работници, от тях на трудов договор са 28.

Фермер, работодател, баща със завет – Маргарит не мисли да се отказва от земеделието, защото го изграждал с много труд и старание. Семейната фирма вече е нива над началната си форма и той се надява, че за наследниците ще бъде по-възможно всичко. „Борбата си е трудна. Иска си постоянство, търпение и по този начин сме стигнали дотук“, казва за финал родният зеленчукопроизводител.