Зеленчукопроизводството става все по-обречен вид производство, показва практиката. Не само климатът, но и административната тежест и натискът на вносната продукция отказват все повече производители да се занимават с този вид земеделие. 

“Десетки, а може би и стотици са зеленчукопроизводители в Бургаско, които са прекратили дейността си през последните няколко години”, Николай Недялков, който до неотдавна бе председател на Асоциацията на зеленчукопроизводителите в Югоизточна България. От 142-ма членове от основаването ѝ преди повече от 13 години, днес в организацията членуват едва трима производители на зеленчуци, посочи той.

Самият Недялков, който е агроном по образование и дълги години е отглеждал собствени насаждения, също е напуснал бизнеса. 
"В момента се занимавам с отглеждането на пчелни семейства. Имам кошери. Отглеждал съм по 240 декари зеленчуци, днес полетата са пусти", казва той пред БТА.


По думите му българското зеленчукопроизводство покрива много малка част от вътрешния пазар. Притиснати от вносната продукция, българските земеделци няма как да запазят производството си, според Недялков. 

"България, която е родина на толкова много патенти в зеленчукопроизводството, в момента внася повече домати, отколкото банани. Само през последните десетина година са отрегистрирани хиляди български земеделски производители. Мнението ми е, че голяма част от тях са именно производители на зеленчуци, защото "разводът" със зеленчукопроизводството се случва сравнително лесно. Инвестициите не са толкова големи, колкото при производството на зърно или овощарството", коментира още Николай Недялков.

Оценките му сочат, че възстановяването на българското зеленчукопроизводство би се случило много трудно поради липсата на достатъчно работна ръка.