В рубриката "Моята ферма" Агри.БГ разказва за земеделците на България - за техните стопанства, успехи и неволи. В този материал ще ви запознаем със Силвия и Димитър от Biotiful Farm, които се грижат за малка пермакултурна ферма край село Росен, Бургаско и успешно съчетават отглеждането на зеленчуци с организирането на събития за деца в стопанството.

Силвия и Димитър се запознават в Лесотехническия университет, където изучават тънкостите на горското стопанство през далечната 2000 г. След различни работни места и занимания, години по-късно, с раждането на децата, двамата се замислят за създаване на собствена ферма.

Производител: Биоземеделието е алтернативата за бъдещето

Преди 5 години наемат чужда земя, където създават биосертифицирано стопанство. Искат да проверят дали методът пермакултура ще заработи, тъй като преди това само са чели за него. За тях това е експеримент с учебна цел. Правят всичко изцяло с подръчни материали - гуми, дъски от двора за детската площадка. Малко по малко, без големи инвестиции и без да се разпростират особено, създават фермата.

А като виждат колко добре се отразява на техните деца, им хрумва идеята да направят място, което е достъпно и за други малчугани. Започват да търсят идеалния вариант и преди три години го откриват. Създават го точно така, както го виждат в мечтите си.

Използват максимума от всички възможности, които имат. Започват да се занимават с деца и да организират детски програми, рождени дни. Силвия е завършила още едно висше - "Неформално образование", и фермата, комбинирана с детски център, съчетава двете й професионални специалности.

"Обясняваме на децата за връзките и взаимоотношенията в природата, даваме им възможност да прекарат повече време в естествена среда, да се научат да не се страхуват от буболечки и червейчета. Повечето деца почти нямат връзка с естествената среда и това им е като новост", разказва Силвия.

Фермата е 7 дка и побира всички възможни зеленчуци. Целта в пермакултурата е да има разнообразие - колкото повече участници има в една система, толкова повече връзки има между тях и толкова по-здрава и устойчива е тя. В нея са включени растенията, животните, релефът, водата, естествените дадености на мястото. Плодните дръвчета и зеленчуците са заедно. Всичко е смесено и накрая се получава ядлива гора, както е в природата.

Дърветата правят сянка, около тях се садят по-сенколюбиви растения. Овошките пускат листа, които играят ролята на мулч и предпазват почвата. После листата започват да се разлагат и да дават храна на растенията. Билките гонят неприятели, но привличат пчели. Всичко е естествена екосистема, която се саморегулира и се нуждае от минимална намеса.

"Растенията се садят така, че да си помагат едно на друго, да си бъдат приятели. Има растения, които са по-добра компания и растат заедно. Чесънът и лукът например са естествени антибиотици. Всичко, което страда от гъбички, е добре да расте в компанията на лука и чесъна, например ягодите", споделя опита си Силвия.

Но боб и чесън не могат да растат заедно. Защото бобът е азотфиксиращо растение и в неговите корени живеят бактерии, които чесънът убива, и бобът не може да улавя азота и да го вкарва в почвата. Най-популярната комбинация, известна още на индианците, е царевица, тиква и боб. Царевицата играе ролята на подпора за боба, а тиквата - на мулч, и прави сянка на корените. По този начин се запазват влагата и температурата и другите растения се развиват добре.

В стопанството на Силвия и Димитър всичко има своята функция - езерото, чиято цел е да привлече животинки, живият плет. Всички растения са в повдигнати лехи, които са поставени дъгообразно, защото следват релефа, за да може да се акумулира водата. Повдигнатите лехи също така позоволяват да се подбере възможно най-добрата почва. Стопаните избират да ги запълнят с биохумус, за да не се налага торене. Така се осигурява и по-лесен достъп до самите растения и поддръжката им. С тях е по-красиво, а естетическата страна също е от значение, смята стопанката.

"В такава система не се налага да се използват каквито и да е препарати и торове, защото растенията са здрави, растат в здрава почва. Дори да се разболее някое от тях или да го нападне нещо, то се справя, но това са единични случаи. Самата система е устойчива. Не е като в монокултурите - нещо като се разболее и да пламне цялата площ", казва Силвия.

Във фермата отглеждат и кокошки като част от системата. Те играят ролята на трактор, който копае вместо хората. В този метод е противопоказно да се оре, копае и да се притеснява почвата. Затова, в края на сезона, през есента, когато се събере продукцията, фермерите пускат кокошките. Птиците доизяждат всичко, което е останало, заравят остатъците, разрохват почвата; наторяват и изяждат яйцата на буболечките. В допълнение на многото си функции - дават и яйца.

Дамите в селското стопанство: Сиана Тончева

Произведената продукцията Силвия и Димитър продават в Бургас. Много от клиентите им предпочитат да дойдат на място във фермата и дори сами да си наберат зеленчуците.

А проблемите, които срещат? Силвия казва, че когато имаш мечта, и Вселената ти помага. И при тях е така - всичко се случва естествено. Правилните решения идват сами - на правилното място с правилните хора.