Пресни люти чушлета, мариновани, чушлета на сос, пюре, туршия, разядка, люто сладко – два вида, декоративни чушки, замразени, изсушени и смлени или във вид на луксозни подаръчни комплекти.
 
 
Фермата на семейство Родинови от белославското село Страшимирово се е посветила на лютия пипер в безбройните му разновидности и сортове от различни краища на света. 
 
Изследователи са установили, че лютата храна се харесва на всеки четвърти жител на планетата, а ценителите са готови да обикалят цели държави, за да открият непознат вкус. 
 
Лютата ферма на Дарина и Христо Родинови се потапя в тази вселена преди седем-осем години. Семейството се занимава със земеделие от четвърт век. Притежава малко земя и отглежда зеленчукови разсади. От самото начало решили, че най-важното е продукцията да е качествена. 
 
 
„Нали знаете: като купите едно коренче разсад - домати, пипер, краставици, чак след месец-два ще разберете дали е, както трябва. Двете дейности – с разсада и с лютите чушки, много си приличат. Всеки клиент, който е закупил от нас разсад, следващата година ни е довел поне още един човек. Това сме заложили и за лютите неща – да бъдат, както трябва, да са истински. Имаме успех малко по малко“, разказа Христо Родинов пред Фермер.БГ.
 
Семейството си направило и малък цех за преработка на лютите чушлета в богата гама продукти. Инсталациите са технологични, отговарят на всички стандарти и изисквания, технологии. 
 
Едни от най-интересните сортове люти чушлета са пристигнали в България от топлите страни. Стопаните дълго ги наблюдавали как се развиват у нас, експериментирали и стигнали до извода, че е най-добре да ги отглеждат в парници, където температурата на въздуха достига 40-50 градуса.
 
„Като цяло сме се концентрирали върху оранжериите, защото чушките, които гледаме, идват от топлите региони. По съвсем различен начин се държат в оранжериите и навън“, отбеляза стопанинът.
 
Сега семейството отглежда растенията върху два декара оранжерии и пет декара открити полета. Земеделската площ е твърде малка за субсидиране с европейски пари или от държавата, но е напълно достатъчна за културата, към която Родинови не крият пристрастията си.
 
 
Производственият цикъл в стопанството започва всяка година в празничната атмосфера около Коледа. Семенцата на чушлетата и на други зеленчуци се посяват около 20 декември. До пролетта се отглежда разсадът, част от него отива на пазара, а в началото на май оранжериите се зареждат с лютите чушки. 
 
В началото Христо Родинов е имал семена от над 300 вида чушлета. Изпробвал различни вкусове за най-разнообразни продукти и предназначения, докато пресял 215 вида. От тях активно отглежда стотина. 
 
„Най-лютата чушка в света – „Каролина Рийпър“, я отглеждаме и при нас, в Балчик. Там е голямата ни дъщеря и там също имаме оранжерии. И двете дъщери ни помагат. Това е семеен бизнес“, обясни Родинов. 
 
Работата през годините сякаш сама ги накарала да затворят в малкото стопанство целия цикъл на производство – от семенцата, до разсадите, развитите растения, пресните люти чушки и десетките интересни храни, които може да се направят от тях.
 
 
„Доколкото знам, само три такива ферми има в цяла Европа, които работят по този начин – с пълния цикъл на производството. Едната е британска, другата е германска, третата е нашата. Има и други производители на сосове и люти неща, но те са търговци. Купуват суровина и преработват. Докато ние сме се концентрирали конкретният продукт да е произведен с точно определен сорт люта чушка, който е най-подходящия. Специално сосовете ни така сме ги наименували. Примерно сосът от най-лютата чушка в света се казва „Каролина Рийпър“. Имаме „Тринидад Скорпион“, „Хабанеро“ - няколко вида, „Халапеньо“, „Кайен“ – все на базата на чушки, които ние произвеждаме и преработваме“, разказва фермерът.
 
В сосовете се използва само суровина от собственото производство, бял оцет и сол. Това е. Няма химия. Това е тайната за продукция, която много се харесва. 
 
„От толкова години се занимавам и знам, че хората, които обичат люто, са около 25% от населението, от които 5% ядат брутално люто. Те знаят какво търсят. Идвали са хора, които са ме изумявали. Тях, ако ги излъжеш един път, не можеш да прогресираш“, споделя Родинов.
 
Запазена марка на неговата ферма е сладкото от цели люти чушлета. 
 
„Тествали са го топ готвачи и всеки казва: „Това е S класа – много е добро!“ Има огромен интерес. Директно от Германия ми поискаха мостри, изпращали сме. Искат огромно количество на много добра цена, но аз не съм сигурен колко мога да произведа. Затова все още отказваме да се разширявам много. Искаме сме сигурни в себе си. Смятам, че това е правилният начин. Малко изчакваме. Не сме се втурнали през глава да продаваме, за да печелим. Такава ни е идеята: да произвеждаме чисто натурални и наистина уникално вкусни неща – люти“, обяснява фермерът каква е семейната философия.
 
 
Признава, че уникалното сладко е създадено от съпругата му Дарина.
 
„Правим два вида сладка. Едното е от няколко вида смлени люти чушки. Но това, което е от целите, наистина тя го създаде. Малко случайно стана. Проба-грешка, проба-грешка. Уникално е. На вкус то първо е сладко, после удря брутално люто и после се усеща аромата на самата чушка, която мирише на цитрус. Такова нещо няма другаде, понеже сортът на самата чушка е много особен. Затова казвам, че го няма. Кръстих този сорт „Бял куршум“, защото са малки бели чушчици“, навлиза в детайлите Родинов.
 
Засега семейната ферма работи само за българския пазар и се развива. 
 
„Знам, че нашият краен продукт – лютите чушки, има много добър експортен потенциал. Хората ценят чистите неща, най-вече навън. Докато в България малко сме недоверчиви. Но ние не искаме да се разширяваме все още. Искаме да знаем например колко суровина ни е нужна за определено количество продукти на годишна база. За нас това е важно, тъй като работим със собствена суровина. Не става да купя например сладък пипер, да му сложа някаква химия и да го продавам за сос. Не е такава работата“, обяснява стопанинът.
 
 
В неговия дом лютите чушлета са всекидневие, любов, магия, мечти. За любопитни хора, гости и ценители семейството планира да организира Дни на отворените врати.
 
„Има много хора, които искат на място да видят, да пипнат. На нас там, където живеем, там ни е и цехът за преработка, там са ни и оранжериите, по-голямата част. На хората им е интересно сами да си откъснат, да видят какво представлява например най-лютата чушка. Да си скъсат, да я помиришат, да се поразходят, като атракция. Има интерес. И това сме предвидили“, казва Родинов. 
 
Село Страшимирово се намира на брега на Варненското езеро. Въздухът е пропит с гостоприемство, с мирис на море и с оптимизъм, че всеки декар земя може да върши чудеса.