Реализацията на бобовите култури у нас е нулева, категоричен е младият земеделски производител Мартин Маринов. В семейното си стопанство в село Дропла той обработва 5000 дка. 

Дали е рентабилно да се отглежда леща в България?

„Отглеждаме леща, нахут и фасул. Тази година добавихме и грах. За да получаваме субсидиране, трябва да осигурим нужните екологично насочени площи. Ние го правим, отглеждаме протеинови култури, но оттам нататък не можем да реализираме продукцията и сме на загуба. Ако успеем да продадем нещо, то е много под себестойността. Реколтата стои”, разяснява стопанинът. 

Лещата и бобът са традиционни култури за българина, те се консумират, но нямат пазар. 

„Няма никакво търсене, а ако излезе възможност за реализация, то е на цена 5-6 пъти по-ниска от това, което е в търговската мрежа”, допълва Мартин и пояснява: 

Мартин Маринов: „Далеч сме от мисълта да продаваме на тези цени, но ние не покриваме дори себестойността. Когато извадим разходите и рентата на декар, оставаме под нулата”. 

У нас се внася боб от Аржентина, Китай, Египет, а родното производство е пренебрегнато. „Тук няма логика. Това са традиционни култури за българина, които ние като производители не можем да реализираме. А  пазарът е пълен с вносен боб, леща или грах”, възмущава се младият фермер. 

В Добруджанския земеделски институт вече има селектирани сортове фасул за директна жътва - изправени растения с високо разположени чушки, които не се разпукват. 

Слаба година за фасула, граха, лещата

Мартин Маринов смята да заложи на новата селекция, тъй като едно механизирано прибиране ще доведе до по-малки разходи, т.е. по-малко загуби. Ръчният труд и наемането на работници при отглеждането на боб са най-сериозното разходно перо. 

Районът на Добруджа е един от най-подходящите за боб, леща, грах и нахут у нас. Често средните добиви при фасула надхвърлят 180-200 кг/дка. Ожънатите количества обаче остават нереализирани заради липсата на държавна политика в областта на протеиновите култури, категоричен е селекционерът проф. Димитър Генчев от Института край град Генерал Тошево. 

„Стихийното насочване към фасул или нахут заради европейските директиви не е решение. Нужна е цялостна политика. Ето, преди 4 години всички се обърнаха към фасула и това породи недостиг на семена. После пък през следващите години реколтата залежа, не се изкупуваше. В същото време вносът продължава, у нас идва боб от другия край на света”, не крие разочарованието си проф. Генчев. 

Селекционерът е автор на близо 20 сорта фасул. Работи 41 години в областта на селекцията на бобови култури.