Как да се справим с предизвикателството на глобалната антимикробна резистентност и прави ли се нещо по темата? Целите за справяне с този глобален проблем бяха обсъдени за първи път по време на Третата глобална правителствена конференция в Оман.

Вижте кога ще бъдат изплатени субсидиите по СЕПП
По време на събитието бяха определени три глобални цели за справяне с проблема:

- Намаляване на общото количество антимикробни средства, използвани в хранително-вкусовите системи с най-малко от 30 до 50% до 2030 г.
- Запазване на критично важни антимикробни средства за хуманната медицина и прекратяване на употребата на важни медицински антимикробни средства за насърчаване на растежа при животните.
- Гарантиране, че антибиотиците, които са достъпни, безопасни и имат нисък риск от антимикробната резистентност, представляват поне 60% от общата консумация на антибиотици при хората до 2030 г.


Глобално договорените цели ще бъдат от ключово значение за защитата на ефикасността на антимикробните средства и за ограничаване на развитието на антимикробната резистентност в световен мащаб. Наред с това и за намаляване на замърсяването на околната среда, предаде БТА.

Държавите поеха ангажимент да прилагат национални планове за действие за антимикробната резистентност и да засилят наблюдението чрез подобрено докладване и управление на данни, ангажиране на частния сектор и прилагане на основани на доказателства практики.

Партньорството "Куадрипартите", в което влизат ФАО, Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация за здраве на животните (СОЗЖ), приветстват резултатите от конференцията за ускоряване на действията срещу антимикробната резистентност.

“Антимикробната резистентност е едно от най-неотложните и сложни предизвикателства на нашето време и въпреки това може би защото не е толкова драматична като Covid-19, война или хуманитарна извънредна ситуация, тя не привлича същото внимание”, коментира директорът на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус.

Пандемията от COVID-19 може да е ограничила глобалните усилия за справяне с антимикробната резистентност, но демонстрира критичните връзки между хората, животните и екосистемата на околната среда. 

"ФАО признава значението на намаляването на нуждата от антимикробни средства във фермите и скоро ще стартира глобална 10-годишна инициатива за предоставяне на цялостна подкрепа на членовете, фокусирана върху трансформирането на системите за хранително-вкусовата промишленост, за да допринесе за това намаляване", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю.

По думите на заместник-генералният секретар на ООН и изпълнителен директор на UNEP Ингер Андерсен самоотчитането на страните показва, че една трета от националните планове за действие относно антимикробната резистентност не включват околната среда.

"Това сигнализира за критичното значение на подкрепата на страните за насърчаване на действията за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда. Тежестта на антимикробната резистентност може да бъде намалена, ако се съсредоточим върху всички нейни измерения и работим заедно", допълни тя.

"Употребата на антимикробни средства при животни показва цялостен спад през последните години. Чрез укрепване на биосигурността и животновъдните практики, като ваксиниране на животни, можем да надградим допълнително това голямо постижение и устойчиво да постигнем договорените цели", заяви генералният директор на СОЗЖ д-р Моник Елоит.

Според нея намаляването на нуждата от антимикробни средства е най-добрият начин за предотвратяване на антимикробната резистентност.