Засиленият контрол през последните години доведе до увеличение на заловените нелегални продукти за растителна защита.

ОЛАФ откри 11 тона забранени пестициди у нас

„Има ръст на вноса, защото предложенията за тези незаконни продукти винаги изглеждат примамливи. В моменти на кризи, през които преминава цялото ни общество, сега е разбираемо, че голяма част от хората са подмамени да използват такива продукти, макар и с малка разлика в цените“, коментира за Агри.БГ Нели Йорданова, генерален директор на Асоциация Растителнозащитна Индустрия (АРИБ).

Според нея това се дължи в голяма степен на факта, че има добро сътрудничество между всички, ангажирани с този проблем.

„Преди години не се обръщаше толкова внимание на продуктите за растителна защита и на рисковете, които крият. Сега имаме специални обучения, които провеждаме и с компетентните органи, и със земеделските производители. В резултат на тези кампании за по-широка осведоменост стигнахме до по-добро разбиране за възможните щети и рискове, както и начините за откриване на нелегални пратки“, споделя още експертът. 

При нелегалната търговия не се плащат данъци и такси, което естествено води до предлагането на тези препарати на по-ниски цени, отколкото законните продукти. 

От АРИБ организират обучения с участие на Европейската асоциация за растителна защита и се дават конкретни примери как точно са защитени оригиналните продукти, какви са тънките разлики между нелегален продукт или фалшив продукт. „Има ключови думи, които да насочват вниманието на контролните органи, че това може да бъде подозрителна пратка и внос.

В транспортните документи често са посочени перилни препарати или с общото наименование химически продукти. А за всяка пратка трябва да бъде точно упоменато какво е съдържанието, както и изискванията как да бъде транспортирана, съхранявана и т.н.“, уточнява Йорданова.

Във всяка държава растителната защита е най-строго регулираната дейност в областта на земеделието.


Много често има случаи, в които се декларира, че стоките са транзитни, тогава не подлежат на задължителна проверка, но контролните органи имат право да ги спрат при съмнения и да проверят какво точно се пренася и закъде.

Може да се направи насрещна проверка и да се засече дали декларираната дестинация е реалната крайна точка, защото често се дават фалшиви адреси. През нашата страна минават транзит подобни стоки, които са предназначени за Западна Европа или съседните страни. 

Проследяват се определени камиони, хора и леки автомобили, защото пратките понякога са малки, но редовни. „При продуктите за растителна защита може 1 литър да е в такава концентрация, че десетки декари да бъдат третирани с него. Вниманието ни е насочено към редица мерки, които могат още да се подобрят, за да се гарантира, че крайният продукт – храната, да отговаря на всички изисквания за здравословен продукт“, уточни още директорът на АРИБ.  

Асоциацията работи с компетентните органи от много години – БАБХ, митници, икономическа и гранична полиция, в проверките участват също ДАНС и ГДБОП, тъй като в много случаи се налага тяхната намеса. 

Рисковете 

"Икономическите загуби за компаниите не са за пренебрегване, когато се цитират случаи на контрабанда, но според нас на първо място стои въпросът за възможните щети и вредите, които биха били нанесени върху културите, околната среда, водите и почвите. 

Тези продукти не са тествани, не са изпитани и регистрирани в България. Може да става дума за контрабанден внос на продукт, който е разрешен в друга държава, за нуждите на нейните земеделци и при различни условия на използване, но за България – тук трябва да се използват само регистрирани у нас продукти, със съответните указания за дози и начин на употреба, съобразени с конкретните условия у нас", казва Нели Йорданова.

Когато се разрешава един продукт за растителна защита, той минава през редица анализи и оценки, за да може да излезе след това с определените характеристики за употреба, които строго трябва да се спазват. Това на практика са лекарства за растенията. За начинът и дозата на употреба е изключително важно да бъдат спазвани както са изписани на етикета, така както са регистрирани и разрешени за използване в България.

„Има редица фактори, които обуславят един или друг начин на употреба за определена култура. Няма как това да бъде еднакво във всички държави, да бъде разрешено по един и същи начин. Имат значение климатът, почвата, спецификата на културата, начинът по който се отглеждат растенията в България“, обяснява експертът. 

Щетите от една страна са за околната среда, здравето на хората и оператора, който третира културите.

Нели Йорданова: Ако не е подходящ, препаратът може да има икономически вреди и изцяло да бъде унищожена продукцията на фермера, но никой няма да признае, че е ползвал фалшив продукт, обикновено за това не се говори, защото е наказуемо. 

 
Наказанията

Има различни мнения за размера на наказанията - дали трябва административната санкция да бъде увеличена или да бъде в размер, който е поносим за плащане от земеделските стопани.

Според Нели Йорданова, санкциите трябва да бъдат много по-високи. В момента те са от 2 000 до 5 000 лева в зависимост от нарушението. В същото време трудно се установява нарушението, често актовете не издържат в съда. 

„Според мен това са дребни санкции, които не водят до дисциплиниране. Важно е да се въведат много по-строги мерки, както и да бъде въведена мярка в Наказателния кодекс, както е за ветеринарно-медицинските продукти“, категорична е тя.

През 2021 г. промените в Наказателния кодекс бяха внесени в Парламента и разглеждани от Комисията по земеделие, но не стигна времето да се разгледат в зала.

През миналите две години нямаме постоянно Народно събрание и следователно никакво развитие по въпроса. Не трябва да се подминава и фактът, все още има неразбиране до какво води употребата на фалшив или нелегален продукт.

Възможните рискове за здравето на хората и за околната среда би следвало да са основна грижа за обществото и да не се забравят и икономическите вреди - за тези продукти не се плащат такси, данъци, това е незаконна икономическа дейност и държавата губи от нелегалния внос.


Промяна на климата и „позеленяване“

Всички нови стратегии, приети на европейско ниво, имат една посока - към все по-здравословен и екологосъобразен начин на живот. Намаляването на употребата на пестициди е един от ключовите елементи по отношение на земеделското производство, но трябва да бъдем изключително внимателни. 

„Ние като индустрия приветстваме инициативите, свързано със здравето на хората, опазване на околната среда и производството на здравословна храна. Но не трябва да забравяме, че целите, които се поставят, трябва да са реалистични и мерките научно обосновани, да се огледат от всички страни за въздействието върху цялата икономика, включително здравето на хората и опазване на околната среда. 

Важно е да се прецени на европейско ниво постигането на тези амбициозни цели до къде би довело в селското стопанство, няма ли да се стигне до намаляване и замразяване на селскостопанското производство на Стария континент и съответно внос от трети страни, споделя експертът.

„Какво постигаме в резултат на това – унищожаване на един отрасъл и в същото време ще се стимулира вносът на земеделска продукция от страни, в които липсата на рестрикции позволява по-ниска себестойност и конкурентни цени.

Нашият призив е по-скоро да се мисли за по-добър контрол за спазване на правилата при употребата на продукти за растителна защита, защото истината е в това каква е дозата, мярката и указанията. Да се научим да спазваме правила, това се отнася за всяка една икономическа област, не само за земеделието“, казва директорът на АРИБ.

Нови изисквания, нови препарати 

От години растително-защитната индустрия работи по създаването на нови продукти, но един препарат, за да се създаде и тества в лабораторни условия, да се анализира и разреши минават 10-12 години.

„Нашата индустрия влага милиарди долари, за да отговори на стратегията „От фермата до трапезата“ и амбициозните цели на Зелената сделка. Голяма част от компаниите, които произвеждат конвенционални продукти имат и биопрофил“, уточнява Нели Йорданова. 

Според нея прецизното земеделие не е само дронът, а набор от мерки, които да се прилагат, които искат и време, за да бъдат внедрени, както и финансови средства. Асоциацията провежда обучения и надгражда знанията на земеделските производители как да се възползват от последните постижения на науката. Не е тайна, че не всички масово и едновременно биха могли да внедрят такива добри практики, тъй като става дума както за изграждане на умения, така и за финансиране. 

Българското земеделие е на много добро ниво по отношение на нововъведения в сектора, сочат наблюденията на АРИБ. Добрите практики бързо идват при нас и се разпространяват. За това помагат и фирмите-членове на асоциацията, голяма част от тях имат специални модули, разработени за прецизно земеделие, което означава с по-малко продукт да имаш по-добър ефект. 

Кой, как и защо: Откъде идва нелегалния внос на препарати за растителна защита?

Новостите не са само за големите, има редица малки, съвременни стопанства, които могат да бъдат пример за нови методи на производство, които са въведени при тях. Мерките са за всички, зависи кой и до каква степен е отворен за новостите. 

Къде сме ние във вноса на нелегални препарати?

Всяка страна е изложена на риск от внос на нелегални препарати за растителна защита.

„Има значение, че сме външна граница на Европейския съюз, но опасността не подминава и другите държави в Общността. В Румъния страдат от близостта с Украйна и Молдова, в Гърция по море от всякъде може да дойде нелегален внос. При нас има конфискувани нелегални продукти и на пристанищата, и на сухопътните граници. Големи количества незаконни пестициди са заловени в Амстердам или Хамбург, а веднъж минали границите, те се разпространяват в много посоки“, обяснява Йорданова. 

Китай е един от основните производители, но на международно ниво Европол има добро сътрудничество и с властите в Пекин. Обикновено оттам идват контейнери по море и пратката може да бъде проследявана, предварително може да се направи проверка с доставчика – колко е надежден, коя е крайната дестинация и т.н.

„Все повече добрата комуникация на ниво държави подпомага да се пресекат такива канали“, споделя директорът на АРИБ.