Сушата в Добруджа и пандемията от COVID-19 увеличиха темповете на ликвидиране на млечните ферми.

Гора или пасище? Спорът се разраства

„Вече не работят и не съществуват много ферми във Варненска и Добричка област, в които се отглеждаха над 100 говеда. Една такава ферма се създава за дълъг период, може би над 10 години. А ние ги унищожаваме кажи-речи за 24 часа“, обобщи картината Ангел Йонов, изп.директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България (АРЧШПБ). 

Само за 2 години са ликвидирани най-малко 11 стопанства в Добричка и Варненска област, в които са се отглеждали от 100 до 300 млечни крави и в които са били въведени модерни съоръжения и доилни инсталации, пресмята Йонов.   

„За съжаление не мога да дам нито един пример за създадена нова ферма. Процесите в говедовъдството са дълги, има период на създаване поне от 5 години, а за цялостно възстановяване най-малко 10 години“, обяснява браншовият ръководител. 
Произведеното мляко се изкупува под себестойност. „Ако например литър излиза около 70 ст., а се купува с 10 стотинки по-малко, то това си е загуба. Всички фермери висят с кредити към държавата. Каквото и да предприеме, той тегли кредити. Най-малката сума е 50-100 000 лв. По-големите ферми имат кредити от порядъка на 200-300 000 лв.“, обобщава още Ангел Йонов. 

При несигурност в изхранването на животните след няколко годинина суша, ниската цена на млякото и липсата на работна ръка фермерите не могат да планират обслужването на кредитите си.

Стопаните избират да не рискуват и да продадат животните и да ликвидират създадените с много труд ферми. 
Черношареното говедо е най-масово отглежданото у нас. Над 80 % от кравите у нас са от тази порода. През последните години борят на млечните животни нас е спаднал четири пъти.