Евростат публикува предварителните данни за произведената продукция и приходите в сектор земеделие за 2019 г. Стойността на земеделската продукция според сегашните цени показва лек ръст през тази година, сравнено с 2018 г. За последните 6 години ръстът е под 4%, пише анализаторът и експерт по Общата селскостопанска политика на ЕС Алън Матюс,

Ще остане ли България без преходна национална помощ след 2020 г.?

Ръстът се дължи предимно на повишаването на стойността на произведената продукция, тъй като стойността на месна продукция дърпа назад. Данните на Евростат сочат, че брутната добавена стойност (БДС) на земеделието остава малко под рекордното ниво от 2017 г.

Оперативният излишък също бележи ръст, сравнено с 2018 г., но остава под показателя от 2017 г. Сравнено с предходния пик през 2013 г., той  се е увеличил с 4,4%. Забелязва се възстановяване на приходите на семейните ферми, сравнено с 2018 г., като става дума за ръст от 5,5% за периода от 2013 г. до сега.

Средно за EU28 се забелязват различия на ниво държава, както и на ниво регион и производствена дейност. Тук определящи са БДС, оперативен излишък и нетен предприемачески доход.

БДС в Дания се е увеличил с 58%, оперативният излишък – със 188%, а нетният предприемачески доход – със 760% (от 168 млн. долара през 2018 г. до 1,446 млн. долара през 2019 г.). Този показател е най-добрият за всички времена за датските фермери. Без съмнение добре приет след няколко години с негативни приходи.

По сходен начин БДС в Естония се е увеличил с 51%, оперативният излишък – с 86%, а предприемаческият доход – с 202% през 2019 г., сравнено с 2018 г.

Германия също показва сериозно възстановяване. БДС се е увеличил с 28%, оперативният излишък – с 59%, а предприемаческият приход – със 137%. За последния показател трябва да кажем, че той все още е под нивото, отчетено в началото на десетилетието.

Основната причина за различията във волативността на приходите на семейните ферми в различните страни е, че в някои от тях делът на тези приходи спрямо общото производство е твърде малък. Това означава, че дори малки промени в стойността на продукцията се отразява по-силно върху приходите на семейните ферми.

В EU28 през 2018 г. приходите на семейните ферми възлизат на 105 млрд. евро. Така те вземат дял от под 25% от общите приходи, които са в размер на 434 млрд. евро.

Интересен пример е Дания. В страната приходите на семейните ферми през 2018 г. са били само 168 млн. евро при общи приходи в земеделския сектор 10,316 млн. евро. Година по-късно Евростат отчита ръст на общите приходи до 11,640 млн. евро – т.е. +13%. Как се отразява това на приходите на семейните ферми? Там е отчетен ръст от 760%, или от 168 млн. евро до 1,446 млн. евро. Сходно развитие може да се види в Естония и Германия, но не чак в такива размери.

От другата страна на таблицата са страните, които преживяват спад на предприемаческия приход през 2019 г. Там са Румъния, Италия, България, Испания, Франция и Словакия.

Фермерите в ЕС може да оперират на един пазар, но тенденциите в производството и приходите остават все така разнопосочни. Това се дължи на разликите в предприемаческата специализация, производствените системи, климатичните условия и пазарните тенденции.