Земеделието и кохезионната политика си остават традиционно проблемни области, където винаги процентът на грешки е бил най-висок. При тях имаме този тип разходи, които предразполагат към грешки чрез обществените поръчки – недопустими разходи, липсваща документация, коментира Илияна Иванова – член на Европейската сметна палата, за БНР.

ОЛАФ: Ето как са присвоявани земеделски субсидии в България

Тя и нейните колеги са вече готови с доклада си за 2018 г., където излагат констатациите си за финансовото състояние на Европейския съюз (ЕС). За трета поредна година оценката за редовността на отчетите е с резерви, а не отрицателна или положителна.

Одитор: „158 млрд. е самият бюджет, а това, което ние сме проверили, е около 120 млрд. евро предвид на направените разплащания“.

Като цяло има тенденция грешките да намаляват. Общото им ниво тази година е 2,6%. Най-висок е той при кохезионната политика – 5%, а при Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е 2,4%. Все пак и за двете проблемни сфери този процент е драстично намалял, прави сравнение Иванова.

„Отново тази година за пореден път виждаме, че тези грешки засягат високорисковите разходи, при които плащанията от европейския бюджет се извършват на база на възстановяване на направените разходи,“ обяснява експертът. 

Одитор: „България не е спомената в нито един от 9-те случая за грешки с умисъл.“

Тя уточни, че трябва да се прави разлика при грешките – кои са направени с умисъл, и кои не. Тази година от Европейската сметна палата са видели 9 случая на грешки с умисъл, които са предадени на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. 

„При транзакциите в областта на кохезионната политика, които са проверявани – 15 на брой в България, не са открити никакви грешки. В областта на земеделието са проверени 4 броя и също няма количествени грешки,“ обяснява Иванова.