Накратко:
•    Достигнат ли е договореният праг за внос на украинска царевица в ЕС?
•    Споразумение между ЕС и Меркосур може тотално да обърне пазара 


Информация, публикувана в полски и румънски медии, които цитират анализаторите от Barva Invest гласи, че износът на украинска царевица за ЕС вече значително надвишава прага, предвиден в споразумението за свободна търговия. 

Анализаторите припомнят, че при тази ситуация Европейската комисия би трябвало да задейства автоматичния защитен механизъм в рамките на 14 дни, целящ да възстанови митата на ЕС върху вноса на определен продукт, за да защити местните производители.

Тъй като реакция от Европейската комисия все още липсва, анализаторите подозират, че данните, на които ЕС разчита, не са актуализирани по някаква причина.

Докато отговорните институции в ЕС не потвърдят или не отрекат тази информация, не е коректно да коментираме какъв ще бъде ефектът върху пазара. По съвсем различен начин обаче, стои въпросът с подготвяното търговско споразумение между ЕС и Меркосур.

Европейската конфедерация за производство на царевица (CEPM) предупреди за ефекта от търговското споразумение, което се договаря между ЕС и южноамериканската група държави Меркосур. Посочвайки, че 25% от потреблението на царевица в ЕС разчита на внос, от CEPM казват, че ако сделката бъде подписана, „това съотношение се очаква да нарасне, като един на всеки три тона царевица ще бъде внос“.

„През 2032 г. ЕС може да загуби 600 000 хектара земя, засята с царевица, докато Бразилия ще спечели 3,8 милиона“, каза базираната във Франция група. „Спадът ще бъде значителен и за етанола, като проекто-споразумението предоставя на Меркосур квота за износ от 650 000 тона, което се равнява на загуба от 235 000 хектара за Европейския съюз.“

Притокът на евтини продукти от страните от Меркосур създава риск от насищане на пазара, което може да доведе до значителни загуби на доходи за земеделските производители в ЕС. Това застрашава икономическата жизнеспособност на много малки и средни стопанства в ЕС и поставя под въпрос местния модел, особено когато той е изправен пред високи цени на суровините и трудни климатични условия.

Срещу договора вече се обявиха страни като Франция, Италия, Испания, Румъния, Полша и Австрия. Според тях, страните от Меркосур работят при по-малко строги екологични, трудови и безопасни стандарти, което им позволява да произвеждат повече селскостопански стоки с по-ниски разходи. 

Това създава неравни условия за земеделските стопани от ЕС, които се придържат към по-високи стандарти. Профсъюзите, екологичните НПО, организациите на фермерите и потребителските организации също се противопоставят на сделката въз основа на тези опасения.

Редица доклади посочват значителните различия в стандартите за селскостопанско производство между ЕС и страните от Меркосур, особено по отношение на използването на агрохимикали, здравето и хуманното отношение към животните и стандартите за безопасност на храните. 

Това несъответствие се подчертава и от последния одит на DG Sante за хормонално говеждо месо в Бразилия. Освен това земеделските практики в страните от Меркосур са свързани със значително обезлесяване, което подкопава глобалните усилия за опазване на околната среда.