Финансираните от ЕС проекти за подобряване на селските райони чрез изграждане на пътища, схеми за водоснабдяване, училища и други съоръжения, осигуряват само ограничена икономическа ефективност. Въпреки че някои от тези проекти за развитие на селските райони имат положителен принос за селските райони би могло да бъде постигнато, „много повече“ с наличните средства. Това сочи нов доклад на Европейската сметна палата. 
 
В периода от 2007 до 2013 г. са отпуснати 13 млрд.евро от фондовете на ЕС за инвестиции в инфраструктура в селските райони чрез програмите за развитие на селските райони (ПРСР). Националните разходи възлизат общо на почти 19 млрд. евро. Целта е да се насърчи икономическият растеж, да се увеличи привлекателността на селските райони и да се подобрят техните връзки с големите инфраструктурни обекти. Няколко други източника на финансиране, които са на разположение на ниво ЕС, на регионално и на местно ниво, също подпомагат такива инвестиции.
 
В този доклад Сметната палата прави анализ на това дали Европейската комисия и държавите членки са постигнали икономическа ефективност с мерките, които са финансирали. Бяха посетени пет държави членки: Германия, Испания, Италия, Полша и Румъния. Въпреки че някои от инфраструктурните проекти са имали и положителен принос за селските райони, одиторите установиха, че държавите членки и Комисията, действайки чрез споделено управление, са постигнали само ограничена икономическа ефективност.
 
„Европейската комисия и държавите членки споделят отговорността за голям брой инфраструктурни проекти в селски райони“, каза Nikolaos Milionis — членът на Сметната палата, който отговаря за доклада. „Много повече би могло да се постигне, ако те действат заедно по-ефективно.“
 
Държавите членки не винаги са обосновали ясно използването на средствата на ЕС за развитие на селските райони и са се фокусирали върху избягването на двойното финансиране, а не върху постигането на ефективна координация с други фондове. Рискът, че някои проекти са щели да бъдат изпълнени дори и без средствата на ЕС, не е бил ефективно управляван, въпреки че са установени известни добри практики. Процедурите на подбор не винаги са насочвали финансирането към икономически най-ефективните и най-устойчивите проекти, а големите забавяния в административните процеси са ограничили ефикасността и ефективността на мерките.
 
Често липсва надеждна информация относно това, което действително е било постигнато, като по този начин се затруднява насочването на бъдещата политика и управлението на бюджета въз основа на резултатите.
 
Според одиторите, от 2012 г. Комисията е възприела по-активен и координиран подход. Ако това се извършва правилно, би следвало да доведе до по-добро финансово управление през периода 2014–2020 г. Въпреки това, одиторите предупреждават, че вероятно ще продължат да съществуват някои слабости по отношение на координацията на фондовете и информацията за резултатите.