За пореден път на европейско ниво, малко преди старта на пролетната сеитба, започнаха нова серия дебати по отношение използването на генно-модифицирани семена в зърнопроизводството. Този път лобито, което се обявява "за" въвеждането на употребата на ГМО в земеделието идва от френския институт за маслодайни семена Cetiom и френската земеделска група AGPM.

 

Според тях европейските земеделски производители изостават в конкурентния световен зърнен пазар, тъй като мораториума върху ГМО възпрепятствал изследванията и прилагането на по-усточиви и икономически рентабилни зърнени продукти.

 

"Ясно е, че в континентите, където производителите имат достъп до ГМО технологии,  ще се развиват пазарно по-бързо, отколкото в Европа," каза Фабиен Лагард, директор на института Cetiom. "Ето защо Европа ще загуби по отношение на конкурентоспособността в сравнение с останалата част на света, най-вече за царевицата", добавя той.

 

Според  AGPM пък, анализите за използване на семената царевица на Monsanto MON810 през 2007-а година, на площ от 220 000 дка. във Франция, непосредствено преди налагането на забраната, са показали, че фермерите заплащат средно с по 350-400 EUR / дка. повече за ГМО семена, но пък сместявали 8800 литра пестициди и 30 000 литра гориво за тази площ.

 

износът на пшеница от Европа

Щетите за конкурентоспособността на Европа на световните пазари от неизползването на ГМО ще бъдат нищожни, заради факта, че основната култура за износ е пшеница, при която няма ГМО, а само конвенционални научни изследвания и подобрения до момента. Произвежданата ежегодно царевица в Европа е по-малко от половината количество на произведената пшеница и се ползва основно за вътрешния пазар на общността.

 

пазарите и лобистите на ГМО зърно

Според Международната служба за придобиване на агро-биотехнологични приложения (ISAAA), световните площи, засадени с ГМО култури през 2011 са нараснали с 8%  до рекордните 160 милиона хектара. Основните биотехнологични култури са памук, с 82 на сто от всички култури ГМО, соя при 75% и царевица в 32%.

 

Европейските фермери засели официално площи с генетично модифицирана царевица възлизат на 114,490 хектара през миналата година, или малко над 1% от общата площ на ЕС за царевица, казват от ISAAA. Най-много ГМО се отглежда в САЩ -  88% от териториите, според техни правителствени данни.

25% от площите с царевица в Испания са също засети с ГМО семена. Според AGPM, Европа би могла да намери много добри пазари на ГМО царевица  в Северна Африка и Близкия изток, където търсенето нараства, предимно за популациите от домашни птици. Тези пазари се снабдяват в момента предимно от Аржентина, Бразилия, САЩ и Украйна, заявяват още от AGPM.

 

"Земеделските производители трябва да имат разрешен достъп до ГМО, защото ние сме в световния пазар. И ако утре не сме конкурентни, ние ще изчезнем от него. Чрез увеличаване на износа на царевица, ЕС също може да намали текущия годишен внос на около 30 милиона тона ГМО култури, като например фуражи с царевичен глутен и соя, използваща се във фуражи за животновъдството. Ние внасяме ГМО, защото в противен случай ние няма да можем да оцелеем", заяви пък пък друг лобист на ГМО - Марк ван Монтагю, президент на Европейската федерация на биотехнологиите.

 

"Всички изследователи сега са в чужбина. Това е неблагоприятна ситуация, която не ни позволява да се подготвим за бъдещето", казва пък Гай Васьор, председател на Френските камари в земеделието. "Някои казват, че трябва да чакаме за второто поколение на ГМО, но когато сте пропуснали първата стъпка, сте пропуснали втората", добавя лобиста.

 

производителите на семена:

В момента някои от световните топ-производители на семена ускоряват своите разработки на ГМО семена, специално  за европейския пазар, включително BASF Plant Science [ID: nL2E8CRIME], Syngenta и  BayerCropScience. Биотехнологични компании като Monsanto, Limagrain и KWS Saat пък са намалили изследванията в няколко страни от ЕС, които позволяват отглеждането на ГМО.

 

не всички фермери се съгласяват, че ГМО може да е в полза

"Отглеждането на ГМО растения носи не само рискове и проблеми с националната сигурност по отношение на прехраната, но също и такива за околната среда и биоразнообразието, особено в страни като Италия, където поради особеностите на земята и размера на фермите,  не би било възможно да се избегне тежко ГМО замърсяване на околната среда", заявява Карло Франчоси, представител на Coldiretti - най-голямата асоциация на земеделски производители в Италия.

 

Според редица учени, все още е трудно да се види голяма разлика между повишаване на добивите, в резултат на генетичната модификация на зърнените култури , от повишаването на добивите при конвенционални култури благодарение на нови хибриди.

 

Европейските научни изследвания в конвенционалните зърнени култури продължават

"Много се съмнявам и категорично не съм съгласен с твърденията, че без ГМО няма спасение за зърнопроизводителите и пазарния дял на Европа като страна износител.", заявява Ерве Гаймард - Научен директор в най-големия земеделски изследователски център в Европа - INRA.  "Ние трябва да вложим усилията си върху научни изследвания в конвенционалното зърнопроизводство, дори с подобряване на генетиката, но не и чрез модифицирането и и въвеждането на ГМО, категоричен е Гаймард и допълва, че по този начин без риск за околната среда и другите сектори в земеделието могат да се постигнат резултати в производството, конкурентни на страните произвеждащи ГМО зърно.

 

Към днешна дата Европейският съюз е одобрил само един вид ГМО зърно за отглеждане - устойчивият на насекоми Монсанто MON810 сорт царевица. Законодателството в Германия, Австрия, Гърция, Унгария, Люксембург и България, забранява отглеждането на ГМО зърно, но според запознати в рестриктивните зони се отлгеждат не само ГМО царевица, но също и ГМО рапица.