Земеделието разполага с инструмент, който може да направи отглеждането на храна въглеродно неутрално. Почвите са единственият инструмент за това - не само да намалим, а и да започнем да складираме повече въглерод в почвите, отколкото отделяме. Това каза д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие "Биоселена" по време на конференция за климатичните промени, организирана от Българската телеграфна агенция. 

Следетете темата за ВЪГЛЕРОДНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ с нас 

Стоилко Апостолов припомни, че вече има инициатива наречена "Въглеродно земеделие", по която Европейската комисия работи. Тя предвижда система за сертификация на фермите, които успеят да натрупат въглерод в почвата. 
Тези ферми ще получават подпомагане и допълнително финансиране, верятно до края на годината ще е готов процесът, по който ще става това сертифициране, добави той.

Земеделието и свързаната с него хранителна индустрия са причина за 25% от емисиите на парникови газове и политиките трябва да насърчават производството на храни, с което се ограничават тези емисии, отбеляза Апостолов.
Той даде за пример малка ферма в Долна Австрия, която е успяла да съхрани близо четири тона и половина въглероден диоксид на хектар на година в стопанството. 

"Става въпрос за биоферма, която не използва химически препарати и е получила около 140 евро на хектар субсидия. Вероятно нещо такова ще бъде подпомагането от страна на ЕК за фермерите, които натрупват въглерод в почвите си", уточни д-р Стоилко Апостолов.

По време на дискусията той засегна и темата за изхвърлянето на храна. "Ние българите не си даваме сметка за това какви количества храна изхвърляме. Те са наистина впечатляващи. Изхвърляме два пъти повече храна отколкото изхвърля един грък например. Ако погледнем в световен мащаб цифрите са изключително стряскащи - 1,6 милиарда тона храна годишно се изхвърля, което представлява една трета от цялата произведена храна. Цифрите показват, че за да се произведе тази храна, която след това е отишла на боклука, са били обработени 1,4 милиарда хектара земеделска земя. Това е почти 30 процента от цялата налична земеделска площ в света. Площта, използвана за производството на храната, която е изхвърлена, горе-долу е колкото територията на Канада. 820 милиона души в света гладуват, а храната, която изхвърляме може да бъде използвана за да се нахранят 2 милиарда души по света", коментира д-р Апостолов.

По думите му най-големите прахосници на храна не са ресторантите, заведенията, нито търговските вериги. "Най-много храна разхищават домакинствата - т. е. около 53 процента от храната, която се изхвърля, е благодарение на домакинствата", посочи д-р Апостолов.