Експерти по почвознание от холандския институт по екология твърдят, че човешката дейност е тласнала почвата към истински хаос, пише politico.eu. 

Какво искат протестиращите биопроизводители?

Химикали, промишлено земеделие, разрастване на градовете и ерозия изтощават почвата – един от най-ценните природни ресурси на планетата. Това е проблем, който някои почвоведи сравняват с промяната на климата: неумолим, потенциално катастрофален процес, ако бъде оставен без внимание.

Експорт на ерозия – не фантастика, а реалност 

Според оценки на Европейската комисия Европа губи по 9 млн. метрични тона почва на година, което е еквивалентно на 275 футболни игрища. Възстановяването на само един кубичен сантиметър горен слой на почвата може да отнеме столетия.

Загубите на плодородна почва в целия свят действително са големи, казва Кели Рамирес, микробиолог от университета Вагенинген.

Неправилното или прекалено интензивно използване на почвата я уплътнява, провокира ерозия и излага на смъртоносен стрес жизнено важната подземна екосистема от бактерии, гъбички, дъждовни червеи и нематоди. 

Почвата и водата представляват най-ценната стока, с която разполагаме, казва Арвин Джонс от Обединения изследователски център JRC.

Съгласно скорошно изследване на JRC 1/3 от италианските земеделски земи страдат от силна ерозия, последствията от които струват на фермерите 619 млн. евро на година.

Учените предполагат, че само реколтата от грозде, получавана в Просеко (обширна зона с лозови насаждения, разположена в североизточната част на Италия), е причина за появата на минимум 400 000 метрични тона ерозия на почвата всяка година. 

Средиземноморието се намира в особено отчаяно положение, смята Ариел Брунел, старши ръководител в BirdLife Europe, неправителствена организация, занимаваща се с въпросите за биоразнообразието. Той посочва, че италианските земеделски райони  са „гигантска ерозираща машина“, като споменава още Испания и Гърция като други горещи точки. 

Страда не само Средиземноморието. 

Почти всички почви в Европа систематично губят своята органична част, казва Брунел. От торфищата и глинестите площи на север до плодородните черноземи, простиращи се от Дунав до руската степ, заплахите, с които се сблъскват почвите, са различни из целия континент.

Много промишлени ферми, работещи с главозамайващи темпове на производство, предпочитат да прибират остатъците от зеленчуковите стебла и други неща необходими за мулча след прибирането на реколтата. Така те не могат да осъществяват повторно торене на почвата. Отсъствието на съответния сеитбооборот може да доведе до разрушаване на почвата от патогенните микроорганизми. По думите на Рамирес загиването на подземната екосистета отслабва почвите, правейки ги уязвими към ерозия при проливни дъждове и силни ветрове. 

Източникът на проблемите трудно може да се проследи, тъй като процесите винаги са взаимосвързани.

Например, в северната част на Европа развитото животновъдство в страни като Холандия и Германия в значителна степен зависи от фуражите на основата на соя, внасяна от Северна и Южна Америка. По този начин се „експортира“ опосредстваното въздействие на ерозията на почвите в тези страни.

Същото се случва между европейските страни. Ако сте в Брюксел и ядете чушки, отгледани в Испания, вие консумирате почвените ресурси на Испания, казва Джонс от JRC. 


Дъждовните червеи като показател на качеството на почвите 

Способността на съвременното селско стопанство да постига добри реколти от лоши почви е замаскирала други основни „натиски“ върху почвата. Тракторите и зърнокомбайните, както бе споменато вече, уплътняват почвата, по която минават. Така се затруднява обмяната на влага и въздух. По някои оценки уплътняването на почвата засяга около 20% от европейските земеделски площи. 

Ръководителят на Департамент екология на почвата към Холандския институт NIOO-KNAW Вим ван дер Путен казва, че почти във всички случаи обработваемата земя става по-малко жизнена.

Изследване на популацията от дъждовни червени, публикувано през февруари, установи рязко намаляване на земеделските земи във Великобритания, показвайки, че около 21% от изследваните площи нямат червеи, живеещи на повърхността на почвата. При 16% е установена липса на червеи и в по-дълбоките слоеве. 

По-малко червеи означава по-малко птици, което ще се отрази върху популацията от пернати. 

Ето какво ще постигнете, ако активизирате използването на почвата: пирамидалната хранителна верига ще се наруши, казва ван дер Путен. 

Трябва да се спомене, че ролята на полезните почвени бактерии не бива да бъде подценявана. Тя влиза в рамките на производството на хранителни продукти.

Повечето съвременни антибиотици, например стрептомицин или тетрациклин, са получени от почвени бактерии. Т.е. почвата представлява резервоар с потенциални антибиотици, доколкото постоянната конкуренция между обширни и взаимосвързани системи от бактерии и гъбички в почвата произвежда нови химични съединения. 

Накрая – деградацията на почвата играе роля и в промяната на климата. Блатният торф в частност съдържа запаси от въглерод.
Нарушаването му води до освобождаване на парникови газове в атмосферата. Въпросът е колко въглерод се отделя и каква е връзката между здравето на почвата и въздействието на околната среда. Всички аспекти са все още в процес на проучване.   

Разделяй и уплътнявай 

Терминът „уплътняване“ може да се приложи и при урбанизацията. Строенето на жилища и пътища обхваща около 500 кв. километра земя всяка година, сочат данните на ЕС.

Изследване, проведено през 2014 г., показа, че в 21 страни от ЕС градските райони са погълнали около 750 000 ха земеделска земя през периода 1990-2000 г. и около 436 000 през периода 2000–2000 г. 


Повечето хора не крещят „спасявайте почвата ни“, тъй като не забелязват проблема. Ако въздухът е мръсен, кашляш. Ако водата е мръсна, разболяваш се.  В случая с почвата този принцип не работи, казва Джонс.

Лобирането от страна на правителствата на Великобритания, Франция и Германия блокира усилията за внедряване на европейската политика за защита на почвите през 2007 г.

По думите на ван дер Путен такива елементи от агрополитиката като изплащане на парични премии за използването на буферни зони покрай обработваемите полета са били от полза за почвата. 

Макар подобряването на управлението на почвите да е било основна цел на реформирането на селскостопанската политика, проведено от комисията на ЕС миналата година, този въпрос остава на заден план в дебатите в Брюксел и страните-членки. 

Основните защитници на почвата остават фермерите 

Промените, които настъпват, са на местно ниво, където фермерите все повече осъзнават необходимостта от грижа за полетата, за да може производството да продължава да бъде рентабилно и в бъдеще.

Докато някои ферми се насочват към щадящи методи за култивиране или био производство, повечето хранителните продукти в Европа обаче се произвеждат в промишлени предприятия – това е една от основните причини за деградацията на почвата.

Заключението е, че цялата надежда е във фермерите. Добра новина е, че расте броят на иновациите, които помагат за избягване на използването на торове и пестициди. Един британски стартъп дори е разработил неголеми фермерски роботи като алтернатива на големите селскостопански машини, които сериозно допринасят за уплътняването на почвата.

Новите стари сортове

Ван дер Путен казва, че е налице още един проблем – сортове и почвата, която се е образувала принципно преди 10 000 години. Едно време хората са избирали културите, които по-лесно се отглеждат. Не е било задължително да бъдат полезни за почвата. 

Тези посеви са бързорастящи растения. В природата те растат бързо, произвеждат семена и след това загиват. Много от традиционните култури са загубили своята естествена устойчивост към болести, предавани по почвата – поради вмешателството на човека – например чрез селекция за по-богата реколта. 

Решението е да се открият стари базови култури, които в наши дни може да бъдат от полза. Изследователите може да открият диви разновидности на земеделски култури за кръстосване и създаване на сортове, които по-добре съхраняват хранителните вещества и успешно се противопоставят на болестите. Целта е да се намали натоварването върху почвата чрез намаляване на обработката и приложението на агрохимия. 

Полевите изпитания за регенерация на почвата може да отнемат от 10 до 40 години, казва ван дер Путен. Това е твърде дълъг процес, през който да установим как подходите ни променят почвените бактерии и гъбички. 

Търговия с проектируема почва – изгоден бизнес в бъдеще 

Обещаваща сфера за изследвания е т.нар. „проектиране на почви“. Идеята е на конкретен участък земя да се отглежда само такава култура, която допринася за стимулирането на местните микроби – тя не се сменя, докато не се активизира микробиомът. След това тази почва може да се изкопае и да се изсипа на друг проблемен участък.  

Този метод е тестван в няколко ферми. След прибиране на реколтата фермерите с помощта на тръби, положени в земята, обработват почвата с пара, стерилизират я от вредни патогенни микроорганизми, а след това отново разхвърлят по повърхността й здрава почва. Този подход е довел до повишаване на реколтата.