Горещото лято и сушата, обхванали обширни територии на Европа тази година, накараха редица аграрни специалисти и политици да се вгледат в потенциала на соргото – култура, известна като камилата на житните култури.
 
 
По инициатива на бранша Европейската комисия одобри миналата година проект за изработване на стратегия за развитие на соргото в ЕС с бюджет от 1,170 млн. евро. От тях 870 000 евро са отпуснати по тригодишен план, предназначени за популяризиране на културата в Европа за укрепване на интереса към нея.
 
Програмите за популяризиране на соргото обхващат две географски области. В едната попадат пет страни-членки на ЕС - Франция, Испания, Италия, България и Румъния, а в другата са Русия и Украйна.
 
Соргото е пролетна култура, която притежава редица ценни качества. Тя е много подходяща за междинно отглеждане преди засяването на есенници. Вирее на практика върху всички видове почви, даже и най-бедните. Разполага с дълбока коренова система, което й позволява да издържа на продължителни засушавания. Растенията се развиват нагъсто и образуват голямо количество листна маса, която е подходяща за силаж, като в същото време предпазват почвите от плевели.
 
Фермерите отглеждат сорго за зърно, за фураж и за семена. Културата произхожда от районите с тропичен климат, като най-големи производители днес са САЩ, Индия, Китай и Мексико. Годишно около 450 млн. дка в света се засяват със сорго, а глобалният добив се оценява на около 65 млн. тона. В ЕС соргото не е така популярно, както в Азия и в Америка. Европейското производство е около 600 000 тона годишно, като се развива главно във Франция, Италия и Испания.
 
Стопаните в България срещнаха и някои разочарования при отглеждането на сорго. Средните добиви у нас са ниски – между 112 и 200 кг/декар при нормални за други страни 500 кг/декар. Някои хибридни сортове осигуряват и 700 кг/декар. Друга особеност на културата е, че макар и непретенциозна, тя е топлолюбива и загива при големи пролетни застудявания. През последните години площите, заети със сорго у нас системно намаляват, като през тази година те са 21 213 декара или с 16% по-малко в сравнение с миналата година.